Регистриране и отчитане на зареждането на гориво за собствени превозни средства чрез ЕСФП

Мина ЯНКОВА - началник-отдел в МФ

   Въпрос: ЕООД, регистрирано по ЗДДС, закупува ежемесечно определено количество (около 600 литра) дизелово гориво, което се използва за зареждане на транспортните средства - собственост на дружеството. За целта получаваме данъчна фактура, чиито разчети с доставчика осъществяваме по банков път. Полученото гориво се съхранява на склад във варели.
Освен за нуждите на фирмата част от закупеното гориво е предназначено и за продажба.
Необходимо ли е да се подават данни към НАП чрез информационната система “Контрол на горивата” при всяка покупка и продажба на дизелово гориво?

   Отговор:
Разпоредбата на чл. 118, ал. 8 от ЗДДС регламентира, че данъчно задължено лице, което за целите на независимата си икономическа дейност извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал. 4.
Изключения от посоченото задължение са предвидени в разпоредбата на ал. 9 на чл. 118 на ЗДДС. Съгласно цитираната норма разпоредбата на ал. 8 не се прилага в следните случаи:
1. от лице по ал. 8 - получател по доставка на течни горива, в случаите, когато доставчикът по доставката не е краен разпространител и са изпълнени едновременно следните условия:
- плащанията по доставките на течни горива се извършват само по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез друг доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги;
- не извършва продажби на течни горива;
- подава данни за полученото количество течни горива в Националната агенция за приходите при условията и по реда на ал. 10;
2. от лице по ал. 8 - получател по доставка на течни горива, в случаите, когато доставчикът по доставката е краен разпространител и получателят не извършва продажби на течни горива.
Съгласно дефиницията в т. 70 на § 1 от ДР на ЗДДС “краен разпространител” е бензино­станция, газстанция, метанстанция и други подобни, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, от резервоари за съхранение на тези горива.
Разпоредбата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС предвижда задължение за данъчно задължено лице – доставчик/получател по доставка на течни горива да подава в Националната агенция за приходите данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис.
Изключения от горецитираното задължение са предвидени в разпоредбата на ал. 11 на чл.118 от закона, съгласно която данни за доставките и движението на количествата течни горива не са задължени да подават лицата, които са отчели доставката чрез електронната система с фискална памет. Като допълнително изискване в случаите по т. 4 от разпоредбата е въведено това получателят да е лице - краен потребител.
Определение на понятието “краен потребител” е дадено в т. 69 от § 1 на ДР на ЗДДС и това е физическо или юридическо лице, което придобива течните горива за собствени нужди от краен разпространител.
Видно от цитираната разпоредба, за данъчно задължените лица, които извършват зараждане с течни горива за собствени нужди за целите на независимата си икономическа дейност, освобождаването от задължението да регистрират и отчитат зареждането по реда на наредбата е в пряка зависимост от това дали доставчикът им е краен разпространител или не.
В случаите, когато доставчикът на лицата е краен разпространител, за да не възниква задължение за регистриране и отчитате зареждането на собствени нужди чрез ЕСФП, съответно да не възниква и задължение за инсталиране на нивомерна измервателна система, е необходимо да е изпълнено и изискването получателят да не извършва продажби на течни горива. В този случай не е налице и задължението за подаване на данни по ал. 10 на чл. 118 от ЗДДС, предвид разпоредбата на ал. 11, т. 6 от с.з.
Когато доставчикът на тези лица не е краен разпространител, освобождаването ще е в сила при наличието и на другите условия, посочени в т. 1 на ал. 9 от чл. 118 от закона, като лицето няма да има задължение да регистрира и отчита зареждането за собствени нужди чрез ЕСФП, съответно няма да има и задължение за инсталиране на нивомерна измервателна система. В този случай ще е налице единствено задължение за подаване на данни за полученото количество течни горива в НАП при условията и по реда на ал. 10.
Предвид посочените разпоредби и дефиниции и с оглед фактическата обстановка, описана в запитването, доставчикът на течни горива не е краен разпространител (т.е. не е бензиностанция, газстанция, метанстанция и други подобни, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, от резервоари за съхранение на тези горива), но тъй като дружеството не отговаря едновременно на условията, посочени в чл. 118, ал. 9, т. 1, доколкото извършва и продажба на горива, за него възниква задължение да регистрира и отчита зареждането на гориво за собствените превозни средства чрез ЕСФП, съответно има задължение за инсталиране на нивомерна измервателна система, както и задължение за подаване на данни за полученото количество течни горива в НАП при условията и по реда на ал. 10 на чл. 118 от ЗДДС.