в. Седмичен законник бр. 22, 10 - 16 юни 2013 г. |
Прекратяване на членство в кооперация при изключването на член от кооперацията
проф. д-р Георги Стефанов
В бр. 4 от 2013 г. на сп. “Търговско и облигационно право” проф. д-р Георги Стефанов разглежда прекратяването на членство в кооперация при изключването на член от кооперацията.
За разлика от ТЗ, който по правило урежда само изключването на съдружници от търговски дружества (предупреждението за изключване от ООД), ЗК предвижда и други две санкционни последици - бележка и предупреждение за изключване, които обаче не са предпоставка на изключването (каквото е предупреждението за изключване на съдружник в ООД), както и отстраняване на член, което също е характерно само за кооперациите.
Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗК за неизпълнение на задълженията на члена на кооперацията могат да се направят бележка и предупреждение за изключване. Не се изисква минимален брой на неизпълнените задължения или системност на неизпълнението. Би следвало обаче да се отчита степента на нарушението, като при по-леки форми се прави бележка, а при по-сериозно нарушение или негова повторяемост - предупреждение за изключване. Предупреждение за изключване може да се направи и когато преди това на дадения член не е правена бележка. Такава задължителна последователност може да се предвиди в кооперативните устави.
Компетентен да прави бележка и предупреждение е управителният съвет. Уставите на някои кооперации възлагат тези правомощия (или само това да се прави бележка) на председателя на кооперацията. Допустимостта на подобни уставни клаузи е съмнителна, тъй като чл. 11, ал. 2 ЗК оставя впечатление на императивна разпоредба.
Двете санкции могат да се налагат по определен в устава ред, който следва да се отнася до сроковете, които трябва да не са изтекли от откриване и извършване на нарушенията, необходимостта от даване на писмени или устни обяснения от неизпълнилия задължението си член, възможността да се иска отмяна на решението на управителния съвет от общото събрание и др. Следва да се приеме, че ако уставът на кооперацията не определя реда за налагане на бележката и предупреждението за изключване, управителният съвет няма право да налага тези санкции, които като че ли създават предпоставки за смесване на трудовото и членственото правоотношение. Неспазването на уставно определения ред е основание за отмяна на решението на управителния съвет по реда на вътрешнокооперативния или съдебния контрол.
Трета по тежест санкционна последица, която може да предхожда изключването на член от кооперация, е неговото отстраняване, което е уредено в чл. 13, ал. 2 ЗК. Законът не определя условията, реда и съдържанието (проявните форми) на отстраняването, които следва да се уредят в кооперативните устави. Липсата на такава уредба е пречка за отстраняването. В устава може да се предвиди, че то е допустимо само ако преди това на съответния член е направена бележка и предупреждение за изключване или е наложена една от двете санкции. Уставно обаче не може да се отнеме изключителната компетентност на управителния съвет да отстранява членове, като тя се предостави на друг кооперативен орган. Недопустимо е и уставно дерогиране на изискването за отправяне на писмена покана до дадения член да присъства на заседанието на управителния съвет, на което ще се приеме решението за отстраняване. Непоканването е основание да се иска отмяна на решението по съдебен ред. Такава отмяна може да се иска и когато са нарушени общите изисквания за свикване и провеждане на заседание на управителния съвет (правилата за кворум и мнозинство). Основание за съдебна отмяна на решението за отстраняване е налице и когато не е изпълнено уставното изискване за допустимост на отстраняването само ако преди това на дадения член е направена бележка и(или) предупреждение за изключване. При всички случаи може да се отстрани само член, чието изключване е включено като точка от дневния ред на следващото заседание на общото събрание. Ако тези изисквания са спазени и отстраненият член е присъствал или му е била осигурена възможност да присъства на заседанието на управителния съвет, на което е взето решението за неговото отстраняване, той е имал възможност да се защити, поради което не може да иска съдебна отмяна на решението по същество. В този смисъл се произнася и съдебната практика. Недопустим е и отделен вътрешнокооперативен контрол върху решението за отстраняване, тъй като общото събрание по необходимост следва да разгледа този въпрос като първа точка от дневния ред при вземане или невземане на решение за изключване на отстранения член.
Следва да се приеме, че отстраняването на член на кооперация е винаги временно (условно) и частично. Отстраненото лице остава член на кооперацията, като могат да се отнемат или ограничат само някои негови членствени права - основно да се участва и да се ползва от дейността на кооперацията и да участва в приемане на решения от управителния или контролния съвет, ако е техен член. Отстраненото лице няма право на глас и в общото събрание при вземане на решение за неговото изключване. По правило отстраняването засяга и правото за получаване на дивидент за лично участие. Отстраняването обаче не лишава дадения член от правото да получава другите видове дивиденти от правото на достъп за справки до книгата на кооператорите, от правото да иска отмяна на решения на органите за управление.
Отстраняването на член на кооперация не е задължителна предпоставка за неговото изключване, а е само една възможност, която може да се реализира по преценка на управителния съвет, дори когато изключването е инициирано от други субекти, които при определени условия имат право да свикват общо събрание и да определят дневния ред на неговото заседание (напр. председателя на кооперацията или 1/3 от нейните членове).