Данъчно третиране на социални разходи, предоставени в пари

Валентина Генова - главен експерт по приходите, методолог по ЗКПО в НАП

   В бр. 5 от 2013 г. на в. “Счетоводна и данъчна практика” Валентина Генова, главен експерт по приходите, методолог по ЗКПО в НАП, разглежда казуса: Дружеството ни е лечебно заведение със 100% общински капитал. То се управлява от управител на основание договор за управление и контрол. Съгласно КТ и колективен трудов договор, сключен в дружеството, има разписани членове, които дават право да се изплащат като социални разходи на работещите платените разходи за лечение до стойността на платените фактури. Управителят ни си счупи ръката и се наложи сложна операция. Той е заплатил консумативи, свързани с операцията, и има издадени фактури. Има ли право на “социален разход” за платеното лечение, как се третира правоотношение по управление и контрол?

   Данъчното третиране на социалните разходи е уредено в част четвърта “Данък върху разходите” на ЗКПО. Съгласно чл. 204, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници, служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица). За целите на данъчното облагане понятието “социални разходи, предоставени в натура” е дефинирано в т. 34 на § 1 от ДР на ЗКПО: отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Предвид цитираната разпоредба, независимо от избрания начин за предоставяне на социалната придобивка същата трябва да е в натура (не в пари) и да е достъпна за всички наети лица, вкл. и за управителя, т.е. да може да се ползва по право от визираните лица.
В описания случай социалните разходи се предоставят в парични средства. Това означава, че между дружеството възложител и управителя възникват парични взаимоотношения. Социалните разходи, предоставени в пари, принципно са признати за целите на корпоративното данъчно облагане и се третират като част от доходите на физическите лица. Съгласно чл. 205 от ЗКПО социалните разходи, които не се предоставят в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
По смисъла на § 1, т. 26, буква “з” от ДР на ЗДДФЛ правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия, са “трудови правоотношения”. Облагаемият доход от трудови правоотношения включва трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ. На основание т. 10 на чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват еднократните помощи за лечение, предоставени от работодателя за сметка на социалните разходи - до стойността на лечението. Изискванията на разпоредбата са кумулативни - всички трябва да бъдат изпълнени едновременно, за да може предоставената парична помощ на управителя да се третира като необлагаем доход. В случай че не е изпълнено дори и едно от изброените условия, предоставената парична помощ ще представлява облагаем доход по чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ.СЗ