Право на парично обезщетение за безработица

Отговаря Кина КОЙЧЕВА-ЛУКАРСКА - държавен експерт по осигуряването в НОИ

   Работя по трудово правоотношение. В последните две години съм ползвала отпуск за бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2 години. Работодателят ме уведоми, че като се върна на работа, следва да подам молба за напускане и трудовото ми правоотношение ще бъде прекратено. Ще имам ли право на парично обезщетение за безработица и как ще се определи размерът му, ако не си намеря работа веднага, регистрирам се като безработно лице и подам заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица в Националния осигурителен институт (НОИ)? Ще има ли разлика в размера и периода на обезщетението за безработица, ако работодателят ми ме съкрати?

  

   Отговор: Съгласно разпоредбата на чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд “Безработица” най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването, имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга държава и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО.

   На основание специалната разпоредба на чл. 54а, ал. 2 от КСО времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за бременност и раждане се зачита за придобиване право на парично обезщетение за безработица.

   Размерът на дневното парично обезщетение за безработица се определя като 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд “Безработица” за предходните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малък от минималния дневен размер на обезщетението за безработица, който се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. За 2013 г. този размер е 7,20 лв.

   Когато в 24-месечния период, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, се включва време, което се зачита за осигурителен стаж, без да се дължат осигурителни вноски, или през което лицето не е осигурено за безработица, при определяне на осигурителния доход се вземат:

   - за времето на платен отпуск за отглеждане на дете - среднодневната минимална работна заплата, установена за страната за съответния период;

   - за времето на платен отпуск за временна неработоспособност и/или за бременност и раждане - доходът, от който е определено това обезщетение.

   От гореизложеното следва, че при определяне размера на паричното обезщетение за безработица за времето, за което сте ползвали отпуск за бременност и раждане и сте получавали обезщетение от държавното обществено осигуряване, ще се вземе предвид доходът, от който е определено обезщетението, а за времето на платения отпуск за отглеждане на дете до две години - среднодневната минимална работна заплата, определена за страната за съответния период.

   Продължителността на периода, за който се изплаща обезщетението за безработица, се определя в зависимост от придобития от лицето осигурителен стаж: от 4 месеца (при осигурителен стаж до 3 г.) до 12 месеца (при осигурителен стаж над 25 г.). За осигурителен стаж при определяне периода на обезщетението се зачита трудовият стаж до 1 януари 2002 г. по Кодекса на труда или по специални закони и времето след тази дата, през което лицето е осигурено за безработица. Съгласно разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 обаче безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желение или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326 и 330 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105 и 107, ал. 1, т. 1-4 от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163, чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 245, ал. 1, т. 4, 6 и 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за период от 4 месеца.

   Следователно, ако работодателят прекрати правоотношението ви по своя инициатива, например на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 - 4 от Кодекса на труда - при закриване на предприятието, на част от него или съкращаване на щата и др., размерът и периодът на паричното обезщетение за безработица се определят по общия ред и зависят от осигурителния доход и осигурителния стаж на лицето. Ако правоотношението се прекрати на някое от изчерпателно изброените основания по инициатива или със съгласие на лицето, паричното обезщетение се изплаща за 4 месеца в минимален размер, като в случая осигурителният доход и стаж са без значение.