Важно за здравното осигуряване

Галина НИКОЛОВА – юрист

   Системата на задължителното здравно осигуряване, регламентирана в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), се осъществява на принципа на задължително участие при набирането на вноските. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 - 6 от ЗЗО задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са:

   1. всички български граждани, които не са граждани и на друга държава;

   2. българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България;

   3. чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна;

   4. лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище;

   5. чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на ПМС № 103 от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и ПМС № 228 от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България;

   6. лицата, извън посочените в т. 1 - 5, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.

   Някои от горепосочените категории лица, подлежащи на задължително здравно осигуряване в България, се характеризират със следните особености:

   а) лицата по чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗО - от разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗО е видно, че на задължително здравно осигуряване в България подлежат всички български граждани, с изключение на българските граждани, които имат друго гражданство и постоянно живеят в чужбина - по аргумент на противното от чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Посочената категория лица не се обхваща от българската система на задължително здравно осигуряване, т.е. тези лица не заплащат здравноосигурителни вноски, не притежават здравноосигурителни права и не получават медицинска и стоматологична помощ, заплащана от Националната здравноосигурителна каса. При завръщането си в страната те заплащат оказаната им медицинска и дентална помощ на основание на чл. 52 от ЗЗО;

   б) лицата по чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО - легалното определение на понятието „чужденец“ се съдържа в чл. 2 от Закона за чужденците в Република България - чужденец е всяко лице, което не е български гражданин.

   Съгласно чл. 23 от Закона за чужденците в Република България чужденците пребивават краткосрочно, продължително, дългосрочно и постоянно.

   На задължително здравно осигуряване в Република България подлежат именно чужденците, получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване;

   в) лицата по чл. 33, ал.1, т. 4 от ЗЗО - статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. За бежанци се смятат съпругът на чужденец с предоставен статут на бежанец и техните малолетни и непълнолетни, невстъпили в брак деца, доколкото това е съвместимо с личния им статус или не са налице обстоятелствата по чл. 12, ал. 1 от ЗУБ. Когато чужденец с предоставен статут на бежанец сключи брак с друг чужденец, той може да получи статут на бежанец само на собствено основание - чл. 8, ал. 1, 9 и 10 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Статут на бежанец се предоставя и на чужденец, намиращ се на територията на Република България, признат като бежанец по мандата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.

   Съгласно чл. 9 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер или на други основания, предвидени в българското законодателство, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Хуманитарен статут се предоставя и на съпруга на чужденец с предоставен хуманитарен статут и на техните малолетни и непълнолетни, невстъпили в брак деца, доколкото това е съвместимо с личния им статус или не са налице обстоятелства по чл. 12, ал. 2 от ЗУБ.

   Съгласно чл. 7 от ЗУБ убежището е закрилата, която Република България дава на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Убежище се предоставя от президента на Република България и когато прецени, че държавните интереси или особени обстоятелства налагат това;

   г) лицата по чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО - това са лицата, извън посочените в чл. 33, ал. 1, т. 1 - 5 от ЗЗО, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.

   „Правила за координация на системите за социална сигурност“ по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на ЗЗО са правилата, въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагане на системи за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността - наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които не са задължително здравноосигурени на друго основание, с Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета, определящ процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета, и с всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят.

   Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗЗО не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка. Това са лица, за които се е прилагало българското законодателство, т.е. които са били осигурени в НЗОК, но съгласно горепосочените правила (регламенти) при свободното им движение в Общността е възникнало основание да подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка. Т.е. от възникване на това основание тези лица „прекратяват“ осигуряването си в НЗОК, „излизат“ от българската здравноосигурителна система и „влизат“ в здравноосигурителна система на друга държава членка. Например български гражданин (подлежал на задължително здравно осигуряване по ЗЗО), който отива на работа във Германия - от момента на започване на трудовата му дейност като наето или самостоятелно заето лице той подлежи на здравно осигуряване в Германия, както и на достъп до медицинска помощ и избор на изпълнители на такава помощ при условията и по реда на немското законодателство.

   Задължението за здравно осигуряване възниква:

   1. За всички български граждани - от влизането на закона в сила, а за новородените - от датата на раждането.

   2. За чуждите граждани или за лицата без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна - от датата на получаване на разрешение за постоянно пребиваване.

   3. За лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или предоставено право на убежище - от датата на откриването на производство за представяне статут на бежанец или право на убежище.

   4. За чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации - от датата на записването в съответното висше училище или научна организация.

   5. За лицата, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност - от датата на възникването на основанието за осигуряването.

   Размерът на здравноосигурителната вноска се определя в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година. Съгласно чл. 2 от ЗБНЗОК за 2013 г. размерът на здравноосигурителната вноска за 2013 г. е 8 на сто.

   Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗЗО здравноосигурителната вноска за осигуреното лице, определена по реда на чл. 29, ал. 3 от ЗЗО, се определя върху доход и се внася, както следва:

   1. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО за лицата по чл. 4, aл. 1 и 2 от КСО - доходът, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО; вноската се внася от работодателя или ведомството и се разпределя между работодателя или ведомството и осигурения в съотношение:

   - 2000-2001 г. - 80:20;

   - 2002-2004 г. - 75:25;

   - 2005 г. - 70:30;

   - 2006 г. - 65:35;

   - 2007 г. - 65:35;

   - 2008 г. - 60:40;

   - 2009 г. - 60:40;

   - 2010 г. и следващите години - 60:40.

   Лица по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от КСО са:

   - работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, вкл. и лицата, включени в програмите „От социални помощи към осигуряване на заетост“ и „В подкрепа на майчинството“;

   - държавните служители;

   съдиите, прокурорите, следователите, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, както и членовете на Висшия съдебен съвет и инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет;

   - военнослужещите по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи и Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“, както и служителите от Главна дирекция „Гражданска защита“ на МВР;

   - членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията; членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, не се осигуряват за безработица;

   - лицата, които работят по втори или по допълнителен трудов договор;

   - управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на едноличните търговци, синдиците и ликвидаторите, членовете на управителните, надзорните и контролните съвети на търговските дружества, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицираните дружества;

   - лицата, упражняващи трудова дейност на изборни длъжности, с изключение на лицата по т. 1 и 7, както и служителите с духовно звание на Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона за вероизповеданията;

   - специализантите, които получават възнаграждение по договор за обучение за придобиване на специалност от номенклатурата на специалностите, определена по реда на чл. 181, ал. 1 от Закона за здравето;

   - кандидатите за младши съдии и младши прокурори по Закона за съдебната власт;

   - работниците и служителите, наети на работа при един или повече работодатели за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец.

   а) Осигурителните вноски са изцяло за сметка на работодателя или ведомството, когато това е предвидено в закон.

   Съгласно Закона за съдебната власт задължителното здравно осигуряване се извършва за сметка на бюджета на съдебната власт за следните категории лица:

   - съдиите, прокурорите и следователите (чл. 224 от ЗСВ);

   - държавните съдебни изпълнители (чл. 277, ал. 2 от ЗСВ);

   - съдиите по вписванията (чл. 292, ал. 1 от ЗСВ);

   - съдебните служители (чл. 351, ал. 1 от ЗСВ).

   Съгласно чл. 220 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) задължителното социално и здравно осигуряване на военнослужещите е за сметка на републиканския бюджет.

   Съгласно Закона за държавния служител държавните служители имат право на здравно осигуряване, което е за сметка на съответните бюджети.

   б) За лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице - когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя - когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 165, ал. 1 и чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнася.

   в) Осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване.

   В случаите на изплащане на допълнителни възнаграждения за материално стимулиране (премии), отнасящи се за резултати, постигнати през отминал период от работниците и служителите, тези възнаграждения следва да се разпределят пропорционално на месеците, за които се отнасят, с оглед определяне на максималния размер осигурителен доход, върху който се дължат здравните вноски.

   При положение че през дадения месец са изплатени допълнителни възнаграждения, като „великденска“, „коледна“, 13-а заплата и др. подобни възнаграждения, давани на основание на колективен трудов договор или постановления на Министерския съвет и нямащи характер на премии, същите се отнасят само за месеца, в който са изплатени, с оглед определяне на максималния размер на дохода, върху който се дължат здравните вноски.

   Здравноосигурителните вноски за лицата, получаващи доходи само по трудови правоотношения, за 2013 г. се заплащат от работодателя и осигурения в съотношение 60:40. Когато лицето се намира в повече от едно трудово правоотношение, то следва да декларира пред работодателя (по втория или всеки последващ трудов договор) дохода, върху който са внесени здравноосигурителните вноски по основното трудово правоотношение. По смисъла на Кодекса на труда „основно трудово правоотношение“ е всяко трудово правоотношение, което независимо от основанието, на което е възникнало, е съществувало преди сключването на трудовия договор за допълнителен труд. Вноските се внасят върху сбора от брутните възнаграждения за всяко трудово правоотношение, но общо върху не повече от максималния размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. При положение че по първото трудово правоотношение здравноосигурителната вноска е внесена върху месечен доход, равняващ се на максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО, за възнагражденията по другите трудови правоотношения здравноосигурителните вноски не се дължат.

   2. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3 през календарната година съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване; регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност; вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

   Лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО съответно са:

   - лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;

   - лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества;

   - регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители.

   Съгласно § 1, т. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица: „лица, упражняващи свободна професия“, са: експерт-счетоводители; консултанти; одитори; адвокати; нотариуси, частни съдебни изпълнители; експерти към съда и прокуратурата; лицензирани оценители; представители по индустриална собственост; медицински специалисти; преводачи; инженери; технически ръководители; архитекти; дейци на културата, образованието, науката и изкуството; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:

   а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;

   б) не са регистрирани като еднолични търговци;

   в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

   По смисъла на КСО „регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители“ са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

   3. Морските лица се осигуряват изцяло за своя сметка върху избран месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, като не определят окончателен размер на осигурителния доход за доходите от трудово правоотношение като морски лица; вноската се удържа и внася от работодателя на лицата по реда на чл. 4а, ал. 7 от Кодекса за социално осигуряване.

   4. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО за лицата, работещи без трудово правоотношение:

   а) ако не се осигуряват по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, 2 и 2а от ЗЗО и получават възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността; когато е получено възнаграждение под минималната работна заплата за страната, след намаляването му с нормативно признатите разходи, осигуряването се извършва по реда на ал. 5;

   б) ако са осигурени по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, осигурителните вноски се внасят върху облагаемия доход след намаляването му с разходите за дейността, независимо от размера на полученото възнаграждение;

   в) осигурителните вноски се внасят в съотношението по чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО от възложителя до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят.

   5. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО за пенсионерите от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд здравноосигурителната вноска се определя върху размера на пенсията или сбора от пенсиите без добавките към тях. Здравноосигурителните вноски се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят, и са за сметка на републиканския бюджет.

   6. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда - минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица; вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската, като се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят; осигурителните вноски за лицата, които се осигуряват за своя сметка, с изключение на лицата по чл. 4, ал. 9 от КСО, са в същия размер и се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, върху минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година; за възнаграждението по чл. 40, ал. 4 от КСО (т.е. възнаграждението, което осигурителят изплаща за първия работен ден от временната неработоспособност) осигурителните вноски се дължат по реда на т. 1.

   7. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО за лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в т. 1, 2, 2а, 3, 4 и 5, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6 и чл. 6, ал. 10 от КСО - за тези лица вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи по реда, предвиден за съответния вид доход, но върху не повече от максималния размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

   8. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 8 от ЗЗО за лицата, получаващи обезщетение за безработица, размерът на изплатеното обезщетение; вноските са за сметка на републиканския бюджет и се внасят до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят.

   9. Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 7 от ЗЗО за служителите от Българската православна църква и други признати по нормативно установен ред вероизповедания, които не получават възнаграждения за извършвана дейност, здравноосигурителните вноски се внасят от централното ръководство на съответното вероизповедание до 25-о число на месеца, за който се отнасят, и са в размер 8 на сто върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО - 420 лв. за 2013 г.

   Съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗЗО осигуряват се за сметка на републиканския бюджет: ветераните от войните и военноинвалидите; инвалидите, пострадали при или по повод на отбраната на страната, по време на наборна военна служба, при природни бедствия и аварии; пострадалите при изпълнение на служебния си дълг служители на Министерството на вътрешните работи и държавните служители; осигуряването се извършва за сметка на републиканския бюджет след представяне в Националната агенция за приходите на документи, издадени от компетентен държавен орган, с който удостоверяват наличието на съответните обстоятелства.

   Съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗЗО осигуряват се за сметка на републиканския бюджет, освен ако не са осигурени по реда на ал. 1 от същия член:

   1. лицата до 18-годишна възраст и след навършване на тази възраст, ако учат редовно до завършване на средното си образование;

   2. студентите - редовно обучение във висши училища до навършване на 26-годишна възраст, и докторантите на редовно обучение по държавна поръчка;

   3. чуждестранните студенти - редовно обучение, до навършване на 26-годишна възраст и докторантите на редовно обучение, приети във висши училища и научни организации у нас по реда на ПМС № 103 от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и ПМС № 228 от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България;

   4. гражданите, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи и целеви помощи за отопление по реда на Закона за социално подпомагане, ако не са осигурени на друго основание, както и настанените в специализираните институции за социални услуги и приетите за обслужване в социални учебно-професионални центрове и центрове за временно настаняване, центрове за настаняване от семеен тип, преходни жилища, защитени жилища, наблюдавани жилища и кризисни центрове;

   5. задържаните под стража или лишените от свобода;

   6. лицата в производство за предоставяне на статут на бежанец или право на убежище;

   7. прузите, които полагат грижи за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ; осигуряването се извършва за сметка на републиканския бюджет след представяне в Националната агенция за приходите на документи, издадени от компетентен държавен орган, с който удостоверяват наличието на съответните обстоятелства;

   8. лицата, получаващи обезщетения по чл. 230 и чл. 231 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (става въпрос за съпругите/съпрузите на военнослужещите) - за периода на получаване на обезщетението.

   За лицата по чл. 40, ал. 3 от ЗЗО осигурителната вноска се внася в размера, определен със Закона за бюджета на НЗОК за съответната година, върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.

   Лицата, които не подлежат на осигуряване по чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО, са длъжни да:

   1. внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване - до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване;

   2. подават декларация в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите, в която посочват, че ще се осигуряват по реда на т. 1 и избрания осигурителен доход.

   Размерът на дължимата здравноосигурителна вноска се съобщава на лицата чрез средствата за масово осведомяване или от длъжностно лице при подаване на декларацията. Когато не е подадена декларация или вноските не са внесени в срок, може да бъде издаден акт за установяване на задължението от органите по приходите без извършване на ревизия. Актът може да се обжалва по реда на чл. 107, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

   Максималният размер на месечния доход, върху който се изчислява здравноосигурителната вноска, е максималният доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.

   В чл. 8 от ЗБДОО за 2013 г. са определени следните размери на месечния осигурителен доход за 2013 г.:

   1. минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица лица съобразно облагаемия им доход за 2011 г. като самоосигуряващи се лица - 420 лв.;

   2. минимален месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители - 240 лв.;

   3. максимален месечен размер на осигурителния доход - 2200 лв.

   Съгласно чл. 43 от ЗЗО определени лица могат да заплатят здравноосигурителните вноски авансово за избран от тях период. Това право е установено за:

   1. едноличния търговец, физическото лице, образувало ЕООД, съдружниците в търговски дружества и лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители;

   2. лицата, които се осигуряват за своя сметка;

   3. лицата, които не подлежат на осигуряване по чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО.

   Здравноосигурителните вноски се внасят по съответната сметка на компетентната териториална дирекция на НАП.

   НАП е специализиран държавен орган към министъра на финансите за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания и определени със закон частни държавни вземания. Публичните задължения (каквито по своята правна същност са дължимите здравноосигурителни вноски), установявани или събирани от НАП, с изключение на задълженията по Закона за местните данъци и такси, се плащат безкасово.

   Вноските се плащат:

   - по банков път;

   - с пощенски запис.

   Сметките за набиране на здравноосигурителни вноски се разгласяват и чрез обявяването им по подходящ начин в банките и пощенските клонове.

   Безкасовото плащане чрез банка се извършва с платежно нареждане (вносна бележка) за плащане към бюджета по образец, утвърден от министъра на финансите или от упълномощено от него лице, съгласуван с Българската народна банка. Безкасовото плащане чрез лицензиран пощенски оператор се извършва с пощенски запис за плащане към бюджета по образец, утвърден от министъра на финансите или от упълномощено от него длъжностно лице, съгласувано със съответния лицензиран пощенски оператор.

   Здравното осигуряване (наред с държавното обществено осигуряване) на определени категории лица може да се осъществява от осигурителни каси. Такава възможност законодателят е установил в чл. 8 от КСО. Съгласно посочената норма осигурителите и самоосигуряващите се лица могат да образуват осигурителни каси, които се регистрират в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Осигурителните каси провеждат осигуряването на своите членове. Осигурители, които са членове на осигурителните каси и имат наети на работа до 50 работници или служители, могат да провеждат тяхното осигуряване, както и осигуряването на лицата, работещи при тях без трудово правоотношение, чрез осигурителните каси. Осигурителните каси извършват осигуряването на лицата, като:

   1. събират и превеждат в законоустановените срокове дължимите осигурителни вноски за здравното осигуряване по съответните сметки на НАП;

   2. оформят и съхраняват документите, свързани с осигуряването на членовете на касата.

   Осигурител е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.

   Съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в НАП данни за:

   1. здравното осигуряване - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване;

   2. декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за здравното осигуряване - общо за всички лица, подлежащи на осигуряване.

   Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхранение на тези данни са регламентирани в Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-8).

   По смисъла на § 2 от ДР на Наредба № Н-8:

   1. „Осигурител“ е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица, и посредникът, който внася осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 5 от КСО.

   2. „Самоосигуряващо се лице“ е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка.

   3. „Задължено лице“ е работодател, осигурител, клон, поделение, осигурителна каса, самоосигуряващо се лице, лице по чл. 4, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване и/или лице, което внася осигурителни вноски по реда на чл. 9а от Кодекса за социално осигуряване.

   На основание на чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8 работодателите, осигурителите и техни клонове и поделения, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната ТД на НАП следните декларации:

   1. декларация по образец № 1 „Данни за осигуреното лице“ съгласно приложение № 1 на Наредба № Н-8;

   2. декларация по образец № 3 „Данни за здравно осигуряване на лица, осигурени от Републиканския бюджет и други“ съгласно приложение № 2 на Наредба № Н-8;

   3. декларация по образец № 5 „Авансово внесени социални и здравноосигурителни вноски“ съгласно приложение № 3 на Наредба № Н-8.

   В тези декларации се вписват:

   а) ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца (клона/поделението), служебен номер, издаден от НАП за осигурители и самоосигуряващи се лица; самоосигуряващите се лица, които са съдружници в търговски дружества или собственици на ЕООД, и физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, вписват ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца или служебен номер на дружеството;

   б) единният граждански номер, личен номер на чужденец (служебен номер), имената, дните в осигуряване, възнаграждението, осигурителният доход; осигурителните вноски за осигурените лица и самоосигуряващите се, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, начисленият облагаем доход, ползваните данъчни облекчения чрез работодателя и начисления данък за доходи от трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ (чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-8).

   Декларациите по образец № 1 се подават в съответната компетентна ТД на НАП:

   1. от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения - за всеки календарен месец до:

   - 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните; при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението;

   - 25-о число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на допълнителни доходи от трудова дейност, начислени или изплатени след 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът;

   2. от самоосигуряващите се лица:

   - до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях;

   - до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за лицата по чл. 4, ал. 9 от Кодекса за социално осигуряване, когато със съгласието на самоосигуряващото се лице участват в упражняваната от него трудова дейност;

   3. от осигурителите, клоновете и поделенията им за лицата, работещи без трудови правоотношения - до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението;

   4. от изпращащото ведомство, компетентния български държавен орган, посредника за лицата по чл. 16, 17 и 17а от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица - до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните;

   5. от лицата по т. 1 само след издадени задължителни предписания от контролните органи на Националния осигурителен институт, когато декларацията се подава след 30 април на годината, следваща годината, за която се отнася, и не съдържа данни за осигурителен стаж, зачетен по реда на чл. 9, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, данни само за здравно осигуряване или данък по чл. 42 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

   Съгласно чл. 4 от Наредба № Н-8 самоосигуряващите се лица по свое желание могат да подадат еднократно декларация образец № 1 от Наредба № Н-8 за всяка календарна година, в случай че са избрали да се осигуряват само във фонд „Пенсии“ за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. При попълване на декларацията в т. „12. Вид осигурен“ се вписва код 22. Декларацията се подава до 25 февруари за всяка календарна година с данните за януари, в случай че осигуряването продължава от предходната година или е възникнало от първи януари. При започване или възобновяване на трудова дейност декларация образец № 1 се подава до 25-о число на месеца, следващ първия пълен календарен месец в осигуряване.

   Самоосигуряващите се лица, избрали да внасят вноски само във фонд „Пенсии“, осигурени и по трудов договор на максималния месечен размер на осигурителния доход, отговарящи на условията по чл. 9, ал. 8 КСО, могат да подадат еднократно декларация образец № 1 от Наредба № Н-8. При попълване на декларацията в т. „12. Вид осигурен“ се вписва код 23. Дните, зачетени за осигурителен стаж, се попълват в поле 16.4 „Дни без осигурителни вноски, зачетени за осигурителен стаж“.

   При промяна на осигурителния доход по трудовото правоотношение лицата (самоосигуряващите се лица, избрали да внасят вноски само във фонд „Пенсии“, осигурени и по трудов договор на максималния месечен размер на осигурителния доход, отговарящи на условията по чл. 9, ал. 8 КСО) подават декларация образец № 1 вноски до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят - чл. 4, ал. 8 от Наредба № Н-8.

   При прекъсване или при прекратяване на трудовата дейност декларация образец № 1 за лицата по чл. 4, ал. 1 и 6 от Наредба № Н-8 се подава с код „Корекция“ и данни за последния месец, през който лицето е подлежало на осигуряване - в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните.

   Декларация образец № 3 се подава в компетентната ТД на НАП от осигурителите и организациите, които определят точния размер на дължимите здравноосигурителни вноски за лицата по чл. 40, ал. 2 и 3 от ЗЗО - до 10 дни след края на месеца, за който се отнасят данните (чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-8). Лица по чл. 40, ал. 2 и 3 от ЗЗО са тези лица, чиито здравноосигурителни вноски са за сметка на държавния бюджет.

   Декларация образец № 5 може да се подава от самоосигуряващите се лица, които са: регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества; членове на неперсонифицирани дружества, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители; изпратени на работа в чужбина от български посредник; съпругите/съпрузите на дългосрочно командировани служители в дипломатически служби по време на задграничния им мандат; работещи в международни органи и организации със съгласието на компетентните държавни органи и изпратени за участие в международни мисии по реда на ЗМВР, и внесли авансово осигурителни вноски за: здравно осигуряване; фонд „Пенсии“; фонд „Пенсии“ и универсален пенсионен фонд, за определени от тях периоди през календарната година. Декларацията се подава до 25-о число на месеца, следващ първия месец от периода, за който са внесени осигурителните вноски (чл. 5 от Наредба № 8).

   На основание на чл. 2, ал. 2 от Наредба № Н-8 работодателите, осигурителите, както и техните клонове и поделения, самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 9 от КСО или упълномощени от тях лица представят в компетентната териториална дирекция на НАП декларация образец № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“ съгласно приложение № 4 от Наредба № Н-8, в която се вписват:

   - ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца за осигурители, работодатели, клонове, поделения или ЕГН, ЛНЧ или служебен номер, издаден от НАП за самоосигуряващи се лица и лицата по чл. 4, ал. 9 от КСО;

   - общият размер на дължимите вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, здравното осигуряване, фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ за всички лица, подлежащи на осигуряване, и общият размер на дължимия данък за внасяне за доходите от трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ.

   Декларацията по образец № 6 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите:

   1. от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за дължимите осигурителни вноски, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и данъка по чл. 42 ЗДДФЛ - в срока за подаване на декларация образец № 1, а когато с декларацията се подават данни само за дължим данък по чл. 42 ЗДДФЛ - в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6 ЗДДФЛ;

   2. от самоосигуряващите се лица - еднократно до 30 април за:

   а) дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година;

   б) задължителните осигурителни вноски върху осигурителен доход, формиран по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО, от получени доходи за извършена дейност през минали години, различни от предходната;

   в) от лицата по чл. 4, ал. 9 от КСО - еднократно до 30 април за внесените осигурителни вноски за предходната календарна година.

   Самоосигуряващите се лица, които имат задължение за внасяне на вноски на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО (т.е. тези лица, които не подлежат на осигуряване на друго основание, посочено в чл. 40 от ЗЗО), подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларация образец № 7 съгласно приложение № 7 на Наредба № Н-8 за възникване на задължението за внасяне на вноски на това основание, в която вписват:

   1. имената по документ за самоличност, единния граждански номер/личен номер на чужденец (служебен номер);

   2. началната дата от периода, за който възниква задължението за внасяне на вноски, и избрания осигурителен доход на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.

   Декларация образец № 7 се подава в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало задължението за осигуряване на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО.

   Работодателите, осигурителите и техни клонове и поделения, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават в компетентната териториална дирекция на НАП за приходите горепосочените декларации съгласно приложения № 1, 2 и 3 на Наредба № Н-8.

   Компетентна териториална дирекция на НАП е териториалната дирекция по постоянния адрес на физическите лица, включително едноличните търговци.

   Декларациите по Наредба № Н-8 се подават чрез попълване на утвърдените образци съгласно указанията за попълването им, както следва:

   1. декларация образец № 1 се подава на хартиен носител, на електронен носител или по интернет за сертифицирани клиенти, а в случаите по чл. 3, ал. 1, т. 5 от Наредба Н-8 само на електронен или хартиен носител;

   2. декларация образец № 3 се подава на електронен носител или по интернет за сертифицирани клиенти;

   3. декларация образец № 5 се подава на хартиен носител;

   4. декларация образец № 6 се подава на хартиен носител, на електронен носител и хартиен носител или по интернет за сертифицирани клиенти;

   5. декларация образец № 7 се подава на хартиен носител.

   Работодателите и осигурителите, клоновете и поделенията, които:

   1. имат месечно повече от две осигурени лица, подават декларации образец № 1 само на електронен носител или по интернет за сертифицирани клиенти;

   2. имат месечно повече от 30 осигурени лица, подават декларации образец № 1, 3 и 6 само по интернет за сертифицирани клиенти.

   За декларациите, подавани на електронен носител или по електронен път, се използват структура и формат, утвърдени със заповед на изпълнителния директор на НАП.

   В случаите, когато задължено лице по тази наредба е упълномощило лице, което притежава електронен подпис, да изпраща декларации от негово име, подава заявление по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. Заявлението се подава в 3-дневен срок от упълномощаването в компетентната териториална дирекция на НАП. При оттегляне на упълномощаването задълженото лице не по-късно от 3 дни преди датата на оттеглянето подава заявление в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

   Не се приемат декларации и/или заявления, които не съдържат ЕИК по регистър БУЛСТАТ/ЕИК на търговеца, ЕГН, личен номер на чужденец (служебен номер) на осигуреното лице, месеца, за който се отнасят данните, подпис и печат. Не се приемат и декларациите или заявленията с некоректно попълнени данни. Задълженото лице в 7-дневен срок от датата, на която е отказано приемане на декларации след попълването на необходимите данни, ги изпраща отново в компетентната териториална дирекция на НАП.

   Съгласно чл. 9 от Наредба № Н-8 електронен носител, който се получи в териториална дирекция на НАП повреден, нечетим или е с вируси, се връща на лицето, което го е подало. В 7-дневен срок от получаването на електронния носител задълженото лице е длъжно да изпрати годен и с коректно попълнена информация електронен носител за негова сметка.

   Електронният носител се връща след приемането на информацията.

   В годишната декларация, която се подава при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, задължените да подадат такава декларация лица отразяват платените през годината здравноосигурителни вноски и дължимите суми при годишното изравняване, ако има такива.

   При невнасяне в срок на дължимите здравноосигурителни вноски работодателят или здравно самоосигуряващото се лице дължи върху тях лихва за периода от дата, на която вноските са били дължими, до датата на издължаването им. Лихвата е равна на основния лихвен процент.

   Съгласно чл. 109 от ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ. Здравноосигурителните права на лицата се възстановяват, при условие че лицето е заплатило всички дължими здравноосигурителни вноски през последните 36 месеца.

   Здравноосигурителните права на лицата се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски за последните 36 месеца, като сумите, платени за оказаната медицинска помощ, не се възстановяват.

   Когато задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не лишава осигуреното лице от здравноосигурителни права.