Важни моменти при извършването на отсрочване и разсрочване на публични задължения

Галина НИКОЛОВА – юрист

   Производствата по отсрочване и разсрочване на публични задължения са изключително важни, тъй като имат за цел да защитят имуществото на длъжника от действия по принудителното изпълнение. Отсрочването и разсрочването предпоставят установени и дължими по безспорен начин от длъжника суми, които той не е в състояние да погасява чрез плащане. Редът, предпоставките, компетентните за отсрочването или разсрочването органи имат изрична законова регламентация в разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Отсрочването и разсрочването следва да бъдат извършвани при стриктно спазване на предвидената в закона процедура с оглед пораждане на предвидените в него техни последици.
За отсрочване се говори в случаите на определяне на нов цялостен краен срок за плащане на цялото публично задължение.
При разсрочването става въпрос за плащане на публичното задължение на части, като за различните части се определят и различни срокове за плащане на задължението (т.нар. падежи).

   Последиците на отсрочването/разсрочването са уредени в чл. 183, ал. 4 от ДОПК - при неизпълнение на падежа, съответно на две вноски съгласно погасителния план дължимите суми стават незабавно изискуеми заедно със законната лихва от датата на даденото разрешение. В този случай се постановява отмяна на отсрочването/разсрочването, като последователността на погасяванията на публичните вземания не се прилага.

   Компетентността на органа се определя от наличието на два критерия:
- размер на задължението;
- срок, за който се иска отсрочването или разсрочването.
Съгласно чл. 184, ал. 1 от ДОПК разрешението за отсрочване или разсрочване се издава от:
1. териториалния директор - за задължения за данъци с изключение на акциз и задължителни осигурителни вноски общо в размер до 100 000 лв. и при условие че отсрочването или разсрочването се иска до една година от датата на издаване на разрешението; разрешението за разсрочване на вземания за задължителни осигурителни вноски до 10 000 лв. се издава след получаване на писмено съгласие от ръководителя на компетентното териториално поделение на Националния осигурителен институт, а за разсрочване на вземания от 10 001 до 100 000 лв. - от управителя на Националния осигурителен институт;
2. изпълнителния директор на Националната агенция за приходите - за задължения за данъци, с изключение на акциз или задължителни осигурителни вноски общо в размер от 100 001 до 300 000 лв. или ако се иска отсрочване или разсрочване за срок до две години от датата на издаване на разрешението; разрешението за разсрочване на вземанията за задължителни осигурителни вноски се издава след получаване на писмено съгласие от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт;
3. министъра на финансите - за задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски общо в размер над 300 000 лв. или ако се иска отсрочване или разсрочване за повече от две години от датата на издаване на разрешението; разрешението за разсрочване на вземанията за задължителни осигурителни вноски се издава след получаване на писмено съгласие от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт.

   В случаите, когато компетентният орган на Националния осигурителен институт откаже да даде съгласие за разсрочване на задължения за задължителни осигурителни вноски, разрешението за разсрочване се издава, ако Управителният съвет на Националната агенция за приходите вземе решение за това.
Органът, който ще извършва отсрочването/разсрочването, следва да притежава компетентност както относно размера на задължението, така и относно срока, за който се иска отсрочването или разсрочването.
Извън горните случаи разрешение за отсрочване или разсрочване се издава от ръководителя на съответната администрация, чийто орган е установил задължението - за задължения до 30 000 лв. и при условие че разсрочване или отсрочване се иска до една година от датата на издаване на разрешението. В останалите случаи разрешението се издава от министъра на финансите.

   Съгласно чл. 184, ал. 4 от ДОПК, когато компетентен за отсрочването или разсрочването е министърът на финансите, съответно изпълнителният директор на Националната агенция за приходите, молбата и доказателствата към нея се подават чрез териториалния директор - за задължения за данъци или за задължителни осигурителни вноски, а за други публични вземания - чрез органа, установил задължението, който представя мотивирано становище в 30-дневен срок.
Предложение за разсрочване или отсрочване на публични вземания на регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители съгласно разпоредбата на чл. 183, ал. 11 от ДОПК може да се подава и чрез министъра на земеделието и храните до съответния орган по чл. 184, ал. 1 от ДОПК.
Предпоставките за издаване на разрешение за отсрочване или разсрочване са регламентирани в чл. 183, ал. 8 от ДОПК. Същите са кумулативно дадени, т.е. само едновременната им наличност е основание за издаване на разрешение. Всяка една предпоставка следва да бъде доказана от длъжника към момента на подаване на искането за отсрочване или разсрочване. Искането за отсрочване или разсрочване се подава до компетентния орган, придружено с доказателства за:
- финансово-икономическото състояние на длъжника, както и перспективна програма за развитие - за едноличен търговец, юридическо лице или приравнено на него;
- семейното и имущественото състояние на длъжника по образец, утвърден от министъра на финансите - за физическите лица;
- декларация за всички други публични задължения, включително лихвите по тях, както и за всички задължения към частни кредитори и лихвите по тях;
- декларация за обстоятелствата по чл. 183, ал. 2, т. 3 от ДОПК.

   Съгласно чл. 183, ал. 2 от ДОПК разрешение за отсрочване или разсрочване се издава, когато едновременно са налице следните обстоятелства:
1. задължението, за което се иска отсрочване или разсрочване, не може да се погаси изцяло с наличните парични средства към датата на подаване на искането и текущите парични постъпления за период от три месеца след тази дата, намалени с необходимите текущи парични плащания за период от три месеца от същата дата и гарантиращи продължаването на стопанската дейност, като към наличните парични средства се прибавят и сумите, които биха постъпили при:
а) осребряване на активите по балансова стойност към датата на подаване на искането, е изключение на тези, без които е невъзможно осъществяването на извършваната стопанска дейност;
б) събиране на изискуемите към датата на подаването на искането вземания на длъжника от трети лица;
2. коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност за предходните две години на годината, в която е подадено искането, и за периода, за който се иска отсрочване или разсрочване, въз основа на доказателствата за бъдещо развитие са определени по методи и са в границите на стойности, установени с наредбата по ал. 9 на чл. 183 от ДОПК;
3. минималният размер на предоставеното обезпечение покрива размера на главницата и лихвите на задължението за периода на действие на разрешението.
Извън горните случаи отсрочване или разсрочване се допуска в особени случаи, определени с наредбата по чл. 183, ал. 9 от ДОПК, когато компетентният орган установи, че паричните средства и текущите постъпления на длъжника не са достатъчни за погасяване на публичните задължения, но затрудненията са временни и при отсрочване или разсрочване на задължението след получаване на разрешение по реда на Закона за държавните помощи длъжникът ще успее да се издължи и да заплаща текущите публични задължения.

   Съгласно чл. 183, ал. 5 от ДОПК отсрочване или разсрочване не се разрешава:
1. по отношение на юридическо лице или на едноличен търговец, за които е взето решение за прекратяване с ликвидация, открито е производство по несъстоятелност или производство по оздравяване на предприятието;
2. след като бъде определен начинът на продажба по чл. 238 от ДОПК;
3. за задължения по Закона за данък върху добавената стойност и по Закона за акцизите и данъчните складове, с изключение на задълженията по влязъл в сила ревизионен акт;
4. по отношение на задължените лица по чл. 18 от ДОПК за удържаните и невнесени в срок суми, с изключение на задълженията по влезли в сила ревизионни актове.
Трети лица по смисъла на чл. 18 от ДОПК са лицата, различни от данъчния субект, които по силата на закон удържат и внасят данъка - така например съгласно чл. 65, ал. 12 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица данъкът по чл. 43, ал. 4 и чл. 44, ал. 4 от от същия закон се внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода.
В този случай предприятието и самоосигуряващо се лице - платец на доход, са лицата, които „по закон“ удържат и внасят данъка съгласно чл. 18 от ДОПК. В този смисъл същите се явяват трети задължени лица, спрямо които на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 5, т. 4 от ДОПК отсрочване или разсрочване на невнесените в срок заплати и/или други възнаграждения е недопустимо.
Горните забрани не се прилагат в случаите по чл. 188 и 189 от ДОПК - при обединяване на публични задължения и при наличие на оздравителен план при разсрочване или разсрочване.
Не се разрешава отсрочване на задължения за задължителни осигурителни вноски с изключение на случаите по чл. 186 от ДОПК (в случаите на стихийни бедствия или крупни производствени аварии, нанесли значителни материални щети на длъжника) и влезли в сила ревизионни актове (чл. 183, ал. 7 от ДОПК).

   На основание чл. 185, ал. 1 от ДОПК по направено искане за отсрочване или разсрочване компетентният орган се произнася, като взема предвид:
- представените доказателства;
- съгласието на Националния осигурителен институт;
- положителното решение на Европейската комисия за съвместимост на помощта с Общия пазар, когато такова се изисква по Закона за държавните помощи.
Разрешение не се издава, когато представените доказателства по чл. 183, ал. 8 от ДОПК:
- съдържат данни, които не отразяват действителните факти и обстоятелства, или
- не съответстват на пазарните цени и условия.
Разрешение се издава само за тази част от задължението, която не може да бъде погасена при условията на чл. 183, ал. 2, т. 1 от ДОПК.
Нормата на чл. 185 от ДОПК регламентира няколко срока, свързани с издаването на разрешението за отсрочване/разсрочване на публичното задължение, неговото действие и съобщаване на заинтересованото лице, а именно:
- Разрешението за отсрочване/разсрочване се издава в срок до 3 месеца, а в случаите по чл. 184, ал. 1, т. 3 от ДОПК (за задължения над 300 000 лв. или когато отсрочването/разсрочването се иска за повече от две години) - в срок до 4 месеца след получаване на искането е необходимите доказателства и съгласието от Националния осигурителен институт, както и положителното решение на Европейската комисия, когато такова се изисква по Закона за държавните помощи.
- Срокът на издаденото разрешение за отсрочване/разсрочване се определя, като се приема погасяването на задълженията да се извършва с плащания в размер не по-малко от 50 на сто от нетния паричен поток, без да се вземат предвид главницата и лихвите на отсроченото или разсроченото задължение, определен за всяка година поотделно въз основа на доказателствата за бъдещо развитие и по начин, установен в наредбата по чл. 183, ал. 9 от ДОПК.
- Срок за съобщаване на издаденото разрешение - разрешението се съобщава на длъжника в 7-дневен срок от издаването му. До произнасяне на компетентния орган изпълнението на задължението се спира, ако са наложени обезпечителни мерки.
- Срок за съобщаване на отказа за издаване на разрешение - съгласно чл. 185, ал. 5 от ДОПК отказът да се издаде разрешение за отсрочване или разсрочване се извършва с мотивирано решение, което се съобщава в 7-дневен срок от издаването му на длъжника. В решението се посочва в какви срокове и пред кого може да бъде обжалвано.
На обжалване подлежат:
- решението, с което е отказано отсрочването, респ. разсрочването;
- непроизнасянето в срок, т.е. мълчаливият отказ - съгласно чл. 185, ал. 6 от ДОПК непроизнасянето в срок по искането за издаване на разрешение за отсрочване или разсрочване се счита за мълчалив отказ.
Обжалване на решението, с което е отказано отсрочването, респ. разсрочването, следва да бъде извършено в определения от чл. 187, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок, броен от датата на връчването му.
Обжалването на мълчаливия отказ също следва да се извърши в 14-дневен срок, считано от изтичането на срока по чл. 185, ал. 4, изречение първо (т.е. от изтичане на тримесечния срок за издаване на разрешение).
Следва да бъде прието, че сроковете за обжалване са срокове от категорията на преклузивните, т.е. изтичането им преклудира правото на жалба от страна на длъжника.
Обжалването се извършва чрез органа, който е издал разрешението/респ. е следвало да го издаде. Компетентният за разглеждането на породилия се спор съд е:
а) окръжният съд по местонахождението на органа по чл. 184, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК;
б) Върховният административен съд в случаите, когато отказът е издаден от министър или ръководител на администрация, непосредствено подчинена на Министерския съвет;
в) окръжният съд по местонахождението на органа по чл. 184, ал. 2 от ДОПК извън случаите по б. „б“.

   Задължително при разглеждането на жалбата се призовават органът, чийто отказ се обжалва, и жалбоподателят. Съдът отхвърля жалбата или задължава съответния орган да издаде исканото разрешение за отсрочване или разсрочване. Решението на съда може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Тъй като обаче подаването на жалба се извършва чрез органа, издал решението или мълчаливия отказ, същият има право да се самосезира и да преразгледа случая. На основание чл. 187, ал. 3 от ДОПК органът, чийто отказ се обжалва, може да преразгледа въпроса в 7-дневен срок от получаването на жалбата и да издаде исканото разрешение за отсрочване или разсрочване.
По общото правило на чл. 183, ал. 3 от ДОПК при институтите на разсрочването и отсрочването се дължат лихви:
- за периода на отсрочването или разсрочването длъжникът дължи лихва в размер на основния лихвен процент, ако изпълнява задълженията си съгласно погасителния план;
- за периода на разсрочване на задължителни осигурителни вноски се дължи лихва съгласно чл. 113 от Кодекса за социално осигуряване (основният лихвен процент на БНБ плюс 10 пункта).

   Случаите, в които за периода на отсрочването или разсрочването не се начисляват, съответно не се дължат лихви, касаят случаи на така наречената непреодолима сила (виж § 1, т. 10 от отменения ДПК и чл. 306, ал. 2 от Търговския закон). Тези случаи имат нормативна регламентация в чл. 186 от ДОПК, уреждаща случаите на отсрочване/разсрочване без лихви. Съгласно чл. 186, ал. 1 и 2 от ДОПК при стихийни бедствия (пожари, земетресения, градушки, катастрофи и други подобни) или крупни производствени аварии, при които са нанесени значителни материални щети на длъжника, по негово искане органите по чл. 184, ал. 1 от ДОПК могат да разрешат отсрочване или разсрочване на задължението. В тези случаи от деня на възникването на бедствието, съответно на аварията, до изтичането на срока на действие на отсрочването или разсрочването не се дължат лихви върху отсрочените или разсрочените задължения. В случаите на крупни производствени аварии, когато рискът се покрива от застраховки, за периода се дължи основният лихвен процент.
Към молбата се прилагат доказателства за настъпилите обстоятелства, а когато това не е възможно, органът сам събира необходимите доказателства. Отсрочването или разсрочването се разрешава, като се прилагат чл. 183 - 185 от ДОПК.
По-надолу в настоящия материал ще се спрем на някои особени случаи на отсрочване и разсрочване на публични задължения по ДОПК.

   Особените случаи на отсрочване и разсрочване на публични задължения съгласно разпоредбите на ДОПК са следните:
- обединяване на публични задължения;
- предлагане на оздравителен план.
Съгласно чл. 188, ал. 1 и 2 от ДОПК в особено важни случаи, определени с наредбата по чл. 183, ал. 9 от ДОПК, органите по чл. 184, ал. 1, т. 1 и 2 от ДОПК могат да предложат на министъра на финансите обединяването на всички публични задължения на длъжника и намаляването, отсрочването или разсрочването им след предварителното произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията (а от 1 януари 2007 г. - на Европейската комисия) за допустимостта и съвместимостта на предложението са принципите на свободната конкуренция. Министърът на финансите след получаване на съгласието на съответния орган по чл. 184, ал. 1 от ДОПК относно разсрочването на задълженията за задължителни осигурителни вноски внася въпроса за решаване от Министерския съвет.

   Правомощията на Министерския съвет са посочени в чл. 188, ал. 3 от ДОПК. Според тях Министерският съвет има право да намали, отсрочи и/или разсрочи обединеното публично задължение, както и лихвите занапред. В този случай кредиторите на публичните вземания се удовлетворяват съразмерно по начина и в сроковете, определени от Министерския съвет.
Разпоредбата на чл. 188, ал. 4 от ДОПК установява забрана за намаляване, разсрочване или отсрочване на публичното задължение. С други думи, не се разрешава намаляване, разсрочване или отсрочване на общото публично задължение при влязло в сила решение на Комисията за защита на конкуренцията (а от 1 януари 2007 г. - на Европейската комисия) за недопустимост на държавната помощ.
Решението на Министерския съвет, с което не се разрешава разсрочване и/или отсрочване на обединеното публично задължение, не подлежи на обжалване.
Предлагането на оздравителен план е хипотеза, която се прилага при наличието на производство по несъстоятелност, открито срещу длъжника и достигнало до етап предлагане на оздравителен план. Възможно е оздравителният план да предвижда намаляване, отсрочване и/или разсрочване на публичните задължения. Съгласно разпоредбите на ДОПК отсрочване или разсрочване може да се даде при спазване на следните изисквания:
1. Оздравителният план или извънсъдебно споразумение в производството по несъстоятелност не може да предвижда намаляване, отсрочване и/или разсрочване на публични задължения без предварителното съгласие на министъра на финансите, който взема предвид становището на съответните органи по чл. 184, ал. 1 от ДОПК за разсрочване на задължения за задължителни осигурителни вноски. Не се допуска преобразуване на публични вземания в акции и дялове от капитала на дружеството длъжник.
2. Министърът на финансите не дава съгласие, ако по отношение на намаляването, разсрочването или отсрочването на публичните задължения планът или извънсъдебното споразумение съдържат по-неблагоприятни условия, отколкото за задълженията към другите кредитори.
3. Не се допуска намаляване на главницата по публични държавни и общински задължения.
4. Намаляване на лихвени задължения по публични вземания се допуска само ако се поеме задължението погасяването на главницата да се извърши в определените от министъра на финансите срокове.
За да произведе действие оздравителният план, същият трябва да бъде одобрен от съда по несъстоятелността. Съгласно чл. 189, ал. 5 от ДОПК при неизпълнение на горепосочените изисквания съдът не допуска оздравителния план за разглеждане от събранието на кредиторите.

   При неизпълнение на оздравителния план или извънсъдебното споразумение съдът възобновява производството по несъстоятелност по искане на министъра на финансите или на упълномощено от него лице, като в този случай не се прилага изискването публичните задължения да представляват не по-малко от 15 на сто от общия размер на вземанията съгласно чл. 709, ал. 1 от Търговския закон.