Данъчно третиране на доходите от дивидент в полза на местно физическо лице

Отговаря Христо ДОСЕВ - д.е.с, регистриран одитор

   Фирма, регистрирана по ДДС, упражняваща дейност, притежава ДМА - апартамент с балансова стойност 89 000 лева, гараж с балансова стойност 19 600 лева, както и друг непродаден апартамент в сметка “Продукция” за 55 000 лева. Цифрите са по счетоводни данни. Фирмата има неразпределена печалба 150 000 лева. Предвид намаления обем работа собственикът има намерение да получи под формата на дивидент цитираните по-горе активи. Възложена е оценка на същите на лицензиран оценител и сделката ще бъде реализирана по справедлива цена. Ще има протокол  от решение на общото събрание на съдружниците. Сделката е облагаема и ще бъде начислен 20% ДДС. От дивидента ще бъде удържан данък 5%. Предвид на това, че дивидентът се изплаща в натура, не следва ли собственикът като ФЛ да възстанови данъка в размер на 5% в касата на фирмата, а тя да го внесе в НАП. Възможна ли е такава сделка и правилни ли са разсъжденията?

   Окончателният данък в размер на 5% върху доходите от дивидент в полза на местно физическо лице е уреден в чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ. По силата на цитираната данъчна норма платецът на дивидента в лицето на отчитащото се предприятие има задължението да удържи и да внесе дължимия данък в компетентната ТД на НАП. В конкретната фактическа обстановка обаче разпределеният дивидент е в натура, поради което за предприятието възниква затруднение да спази изискванията на закона. Като начало ще обърнем внимание, че непаричните доходи, какъвто представлява разпределеният дивидент в натура, следва да се оценяват в левове по пазарни цени към датата на придобиването им - в случая към датата на получаване на престацията (чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ). В този смисъл стойността на разпределения дивидент следва да бъде еквивалентен на справедливата (пазарна) цена на недвижимите вещи, определени от лицензирания оценител.

   От гледна точка на прилагането на ЗКПО следва да кажем, че за данъчни цели разпределените като дивиденти активи се считат за реализирани (продадени) по пазарни цени. В този случай, спазвайки изискванията на чл. 165 от ЗКПО, при определяне на данъчния финансов резултат на предприятието, обект на облагане с корпоративен данък, полученият счетоводен резултат от отписване на активите по тяхната балансова стойност се коригира - увеличава с печалбата или намалява със загубата, изчислена като разлика между пазарната цена на активите и счетоводната им стойност към датата на разпределението на дивидента (същото правило важи и при разпределяне на ликвидационен дял). В този смисъл счетоводно отчетените приходи и разходи, отчетени във връзка с разпределението на дивидента под формата на активи, не се признават за данъчни цели.
За да може предприятието да внесе дължимия 5% данък върху разпределения дивидент, пред него са поставени две алтернативи:
Първата е тази, при която изчисленият 5% данък се поеме (плати) от физическото лице - получател на дивидента. При този вариант вие правилно сте се насочили към идеята физическото лице да внесе в брой в касата на дружеството размера на данъка.
Втората алтернатива е тази, при която данъкът да се поеме (плати) от предприятието, като същото отчете внесената сума като текущ счетоводен разход. Обръщаме внимание на факта, че ако вашето предприятие избере тази втора алтернатива, отчетеният за своя сметка данък няма да бъде признат за целите на ЗКПО и на основание чл. 26, т. 8 от ЗКПО със сумата на разхода за данък, който подлежи на удържане при източника и е за сметка на платеца на дохода, ще се увеличи счетоводният финансов резултат на дружеството.

   По подобен начин предприятието следва да процедира и със сумата на дължимия 20% ДДС, в случай че доставката на съответните активи, предмет на разпределения дивидент в натура, би представлявала облагаема доставка. Дължимият ДДС може да се поеме (плати) от физическото лице, получател на дивидента, като се внесе в брой в касата на дружеството или по разплащателната сметка или да се плати за сметка на предприятието. В последната хипотеза счетоводно отчетеният от предприятието разход няма да се признае за целите на корпоративното подоходно облагане на основание чл. 26, т. 4 от ЗКПО като разход, отчетен от доставчик по Закона за данък върху добавената стойност за начислен от него ДДС за извършена облагаема доставка.