Определяне на мястото на стопанска дейност на предприятие

Отговаря Христо ДОСЕВ - д.е.с., регистриран одитор

   Дружеството е с търговска регистрация в България. Едноличен собственик на капитала на дружеството е гръцки гражданин. Дружеството е регистрирано по ЗДДС в България. Дружеството извършва строителни и консултантски услуги на територията на Република Гърция, като възложители/купувачи съгласно сключени договори са гръцки фирми. Към този момент българското дружество няма регистриран клон в Гърция. Предвид на това, че осъществява сделки с място на изпълнение в Гърция, дружеството се е регистрирало за целите на облагането с данък върху добавената стойност в Гърция. По силата на подписаните договори предприятието издава фактури за продажба с гръцкия си ДДС номер, като начислява 24% данък върху добавената стойност в Гърция.
Въпросите ни са следните:
1. Къде следва да бъдат данъчно облагани с корпоративен данък печалбите от извършваните от българското дружество строителни и консултантски услуги в Гърция? В България или в Гърция?
2. В случай че данъчното облагане е в Гърция, регистрираните приходи и разходи от дейността там следва ли да се осчетоводяват и отчитат и в България?
3. При положение че услугите се извършват в Гърция, може ли българското дружество да наеме работници от трети страни (извън ЕС) и къде, в коя държава, трябва да се извършва социалното и здравното осигуряване?

   За облагането на печалбите на българското дружество с корпоративен данък от съществено значение е фактът къде се намира мястото на стопанската дейност за предприятието. Поначало чл. 3, ал. 2 от ЗКПО определя, че местните юридически лица (т.е. юридическите лица, учредени съгласно българското търговско законодателство) следва да облагат с корпоративен данък по смисъла на ЗКПО реализираните от тях печалби както в страната, така и в чужбина. В същото време обаче чл. 13 от материалния данъчен закон предвижда, че когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗКПО, то разпоредбите на съответния международен договор - например Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), се прилагат приоритетно. Това означава, че при наличието на място на стопанска дейност в чужбина (в случая в Гърция) за облагане печалбите на българското юридическо лице, реализирани чрез мястото на стопанска дейност в Гърция, ще се прилагат съответните разпоредби на СИДДО между Република България и Република Гърция. Мястото на стопанска дейност за целите на ЗКПО се определя съгласно § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Съгласно цитираната норма от ДОПК “място на стопанска дейност” е: определено място (собствено, наето или ползвано на друго основание), посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната. За място на стопанска дейност по реда на ДОПК се приема и трайното извършване на търговски сделки с място на изпълнение в съответната страна, дори когато чуждестранното лице няма постоянен представител или определено място. Според чл. 5, т. 3 от СИДДО с Гърция място на стопанска дейност е налице при наличие на строителна площадка, строителен или монтажен обект само ако продължителността му продължава на територията на Гърция повече от 9 (девет) месеца. В случай че българското предприятие отговаря на поне едно от условията за място на стопанска дейност, описани по-горе, дори и да няма открит клон в Гърция, същото следва да се третира като местно юридическо лице, реализиращо печалби от място на стопанска дейност в Гърция. Това в крайна сметка ще означава, че реализираните печалби от мястото на стопанска дейност ще се облагат само и единствено по реда на гръцкото данъчно законодателство (чл. 7 от ЗИДДО). При попълване на своята ГДД по чл. 92 от ЗКПО дружеството следва да посочи в нея всички свои приходи, включително и тези, реализирани от място на стопанска дейност в Гърция. За доходите, реализирани чрез място на стопанска дейност в Гърция, следва да се приложи методът “освобождаване с прогресия”. При този метод печалбите, получени в чужбина, следва да се извадят от данъчния финансов резултат, който подлежи на облагане в България. От гледна точка на счетоводната отчетност тези приходи са реализирани от съответното предприятие, което означава, че същите следва да се отразят в неговите хронологични счетоводни регистри и респективно следва да намерят отражения във финансовите отчети, които предприятието съставя по реда на приложимите счетоводни стандарти - НСС или МСФО. След като дружеството ще наема работници от трети страни (извън държавите - членки на ЕС), то редът за координация на системите за социална сигурност следва да се установи съобразно изискванията на Регламент на ЕС 883/2004 и следващите, които го изменят, тъй като със съответното лице ще е налице сключен трудов договор с предприятие, установено в държава - членка на ЕС. Поради тази причина определянето на приложимото законодателство в областта на осигуряването ще е подчинено само на една държава членка. Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си.
В Дял II от Регламент 883/2004 са предвидени изключения от основното правило за различни хипотези. Една от тях е осъществяване на дейност в две или повече държави членки. При условие обаче, че съответното чуждестранно лице няма да полага труд на територията на РБългария (т.е. няма да е налице хипотезата за осъществяване на трудова дейност в две държави членки), то считаме, че съответните социални и здравни осигуровки на наетите лица следва да бъдат определени по реда на гръцкото законодателство.