Прекратяване на трудов договор поради неизплатена заплата

Отговаря Гошо МУШКАРОВ - д-р по икономика

   Служител, назначен на срочен трудов договор в администрация, подава тримесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор по чл. 326 от КТ. Още за следващия месец работодателят забавя над 15 дни изплащането на дължимата заплата. Има ли служителят право да прекрати трудовия договор без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ?

   Срокът на предизвестие за прекратяване на срочен трудов договор по чл. 326 от КТ е три месеца, но не по-малко от остатъка на срока по самия договор. През срока на предизвестието трудовото правоотношение продължава да съществува в същия вид и страните по трудовия договор имат същите права и задължения. Поради това, ако работодателят (органът по назначаването) забави изплащането на трудовото възнаграждение по смисъла на чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, работникът или служителят има пълното право да прекрати без предизвестие трудовия договор на същото основание.
Важно е да се уточни какво има предвид законодателят при тълкуване на забавянето за изплащане на трудовото възнаграждение. В разпоредбата на чл. 245, ал. 1 и 2 от КТ е посочено, че при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. Разликата до пълния размер на трудовото възнаграждение остава изискуема и се изплаща допълнително заедно с лихва, равна на основния лихвен процент за съответния период. За да може работникът или служителят да прекрати трудовото си правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ, работодателят трябва да е забавил изплащането на цялото трудово възнаграждение, а не само на част от него. В случай че работодателят изплаща ежемесечно трудово възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната, а забавя плащането само на разликата до пълния размер на заплатата, няма основание трудовият договор да бъде прекратен по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.
При прекратяване на трудов договор на това основание работодателят дължи на работника или служителя обезщетение по чл. 221, ал. 1 от КТ. При прекратяване на срочен трудов договор обезщетението е в размер на действителните вреди, тоест в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, но за не повече от остатъка от срока на прекратеното трудово правоотношение.