Отчитане на разходи

Отговаря доц. д-р Али ВЕЙСЕЛ - регистриран одитор

   Въпрос: На работник е прекратен трудовият договор и му дължим обезщетение по чл. 224 за неизплатени отпуски в размер на 793,80 лв., които не са платени в срок. Лицето завежда дело срещу фирмата, като на делото адвокатът на работника и управителя сключват спогодба да преведем на лицето 1000,00 лв. и да се прекрати делото.
След което фирмата е превела 1000 лв. на лицето въз основа на спогодбата.
793,80 ми седи в баланса като неплатени и като ги платя, ще си закрия задължението, но въпросът ми е какво правя с разликата от 206,20 лв. При мен имам единствено молба от адвоката относно плащането по спогодбата. Трябва ли да изискам някакви други документи. Тази сума трябва ли да я посочвам в справката по чл. 73?

   Отговор: Плащането, което е направено в описания случай, включително разликата от 206,20 лв., трябва да се отчете като разход. Основанието за това е определението за разход в Общите разпоредби на Националните счетоводни стандарти:
„Разход е намалението на икономическите изгоди през отчетния период под формата на изходящи потоци или намаление на активи, или увеличение на пасиви, което води до намаление на собствения капитал и не е свързано с разпределения между собствениците на капитала.”
За да се признава разходът за данъчни цели, трябва да има документална обоснованост съгласно Закона за счетоводството. Това предполага и наличието на следните реквизити, посочени в чл. 6, ал. 1 от този закон:
„1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по БУЛСТАТ или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.”
Това означава, че в случая е необходимо да се изискват и други документи, съдържащи посочените реквизити.
Кои доходи, изплатени на физически лица, се посочват в справката по чл. 73 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) е регламентирано в чл. 73 от закона. Например лихвите по съдебно установени вземания, които не подлежат на облагане, и присъдените обезщетения за разноски по съдебни дела съгласно чл. 13, ал. 1 т. 10 от ЗДДФЛ не трябва да се включват. Трудовите доходи, включително и от неизползвани отпуски, също не се включват в справката по чл. 73 от ЗДДФЛ. Доходите по чл. 35 от ЗДДФЛ, включително обезщетенията за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер, трябва да се облагат и да се декларират в справката по чл. 73 от ЗДДФЛ (на основание чл. 73, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ).