Трудов стаж при намалено и при непълно работно време

Отговаря Гошо МУШКАРОВ - д-р по икономика

   Има ли разлика при изчисляването на трудов стаж и осигурителен стаж при намалено и при непълно работно време?

   Намаленото работно време по смисъла на чл. 137 от КТ е законоустановено като нормално (пълно) работно време на 6 или 7 часа в зависимост от отрасъла и дейността. Поради работата при намалено работно време се зачита за пълен трудов стаж и осигурителен стаж.
Непълното работно време по смисъла на чл. 138 и 138а от КТ е част от нормативно установеното пълно работно време. Изчисляването на трудовия стаж в такива случаи става чрез привеждане на договореното работно време към пълното работно време. Ако непълното време е равно или повече от половината от законоустановеното за тази професия и дейност, отработеното време се зачита за пълен трудов стаж. Ако е по-малко от половината нормативно установено, отработените часове се събират и сумата се дели на нормалната продължителност, за да се получат отработените цели, тоест трудовият стаж в дни.

   За разлика от трудовия стаж осигурителният стаж се изчислява в часове, дни, месеци и години (чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО). За осигурителен стаж се зачита времето, през което осигурените по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 и ал. 2 от КСО са работили при пълното, законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО за съответната професия. Когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време.
Следва да се отбележи, че при непълно работно време минималният месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя се разделя на броя на законоустановените работни часове за месеца и получената сума се умножава по броя на отработените часове за месеца и часовете, съответстващи на дните по чл. 40, ал. 4 от КСО.

   На основата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки или с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя. В случаите, когато осигурителният стаж на лицето не е равен на трудовия (служебния) стаж, в трудовата (служебната) книжка се вписва само трудовият (служебният) стаж. Продължителността на осигурителния стаж на лицето се вписва в удостоверение обр. УП-3, издадено от осигурителя при прекратяване на трудовото (служебното) правоотношение.