Български законник Седмичен законник Главен счетоводител Експертис Счетоводен семинар Данъчните промени Настолник на счетоводителя Трудово право
Български законник Седмичен законник Главен счетоводител Експертис Счетоводен семинар Данъчните промени Настолник на счетоводителя Трудово право
начало > в. Седмичен законник > 2017 > бр. 36, 9 - 15 октомври 2017 г. > Вписване в трудовата книжка и в зап...
в. Седмичен законник
бр. 36, 9 - 15 октомври 2017 г.

Вписване в трудовата книжка и в заповедта за освобождаване

Отговаря Нина МАНОЛОВА - адвокат

   Моля да ни отговорите на следните въпроси, възникващи в практиката ни:
1. Коя дата е правилна да се вписва при прекратяване на трудов договор - последният работен ден или първият неработен ден?
2. Може ли в трудовата книжка да е посочен последният работен ден, а в заповедта за освобождаване - първият неработен ден? Не се ли разминават датите по този начин?

   Трудовото правоотношение се прекратява от точно определена дата, която следва да се впише в заповедта за прекратяването му. Моментът, датата на прекратяване е определена с чл. 335 от Кодекса на труда (КТ). Когато трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие, моментът на прекратяване е изтичането на срока на предизвестието. При неспазване срока на предизвестието прекратяването става с изтичане на съответната част от срока на предизвестието. При прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие - моментът на прекратяване е моментът на получаване на писменото изявление за прекратяване.

   От изложеното дотук следва, че трудовото правоотношение се счита прекратено от деня, следващ деня, в който е изтекло предизвестието, или от деня, следващ деня, в който е получено изявлението за прекратяване.
Що се отнася до изчисляване на трудовия стаж, следва да се има предвид, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години (чл. 355 КТ). Когато се вписва периодът от кога до кога се зачита трудов стаж, необходимо е да се впише и последният ден, в който е съществувало трудово правоотношение, т.е. и последният ден, който се зачита за трудов стаж включително. Оттук се получава и разминаване между заповедта за прекратяване (в която е записано, че трудовото правоотношение е прекратено считано от определена дата и тази дата е денят, от който трудовото правоотношение не съществува) и датата, до която включително се зачита за трудов стаж, като изчисляването на трудовия стаж става, като се включва и последният ден, в който е съществувало трудовото правоотношение.
В практиката обаче такова прецизиране се среща рядко, тъй като за дата на прекратяване на трудовото правоотношение и датата, до която се изчислява трудовият стаж, обикновено се вписва една и съща дата.



Статия със свободен достъп