в. Седмичен законник бр. 36, 9 - 15 октомври 2017 г. |
Вписване в трудовата книжка и в заповедта за освобождаване
Отговаря Нина МАНОЛОВА - адвокат
Моля да ни отговорите на следните въпроси, възникващи в практиката ни:
1. Коя дата е правилна да се вписва при прекратяване на трудов договор - последният работен ден или първият неработен ден?
2. Може ли в трудовата книжка да е посочен последният работен ден, а в заповедта за освобождаване - първият неработен ден? Не се ли разминават датите по този начин?
Трудовото правоотношение се прекратява от точно определена дата, която следва да се впише в заповедта за прекратяването му. Моментът, датата на прекратяване е определена с чл. 335 от Кодекса на труда (КТ). Когато трудовото правоотношение се прекратява с предизвестие, моментът на прекратяване е изтичането на срока на предизвестието. При неспазване срока на предизвестието прекратяването става с изтичане на съответната част от срока на предизвестието. При прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие - моментът на прекратяване е моментът на получаване на писменото изявление за прекратяване.
От изложеното дотук следва, че трудовото правоотношение се счита прекратено от деня, следващ деня, в който е изтекло предизвестието, или от деня, следващ деня, в който е получено изявлението за прекратяване.
Що се отнася до изчисляване на трудовия стаж, следва да се има предвид, че трудовият стаж се изчислява в дни, месеци и години (чл. 355 КТ). Когато се вписва периодът от кога до кога се зачита трудов стаж, необходимо е да се впише и последният ден, в който е съществувало трудово правоотношение, т.е. и последният ден, който се зачита за трудов стаж включително. Оттук се получава и разминаване между заповедта за прекратяване (в която е записано, че трудовото правоотношение е прекратено считано от определена дата и тази дата е денят, от който трудовото правоотношение не съществува) и датата, до която включително се зачита за трудов стаж, като изчисляването на трудовия стаж става, като се включва и последният ден, в който е съществувало трудовото правоотношение.
В практиката обаче такова прецизиране се среща рядко, тъй като за дата на прекратяване на трудовото правоотношение и датата, до която се изчислява трудовият стаж, обикновено се вписва една и съща дата.