Едноличните търговци не са длъжни да доказват с договор за прокура прекъсването на трудова дейност

Отговаря доц. д-р Андрей АЛЕКСАНДРОВ

   Собственичка на ЕТ “ХХХ” ражда на 21 юли 2017 г. Тъй като фирмата не спира работа, очевидно някой трябва да изпълнява функциите на ЕТ. Заради това съпругът иска да се назначи (към момента не работи и не се осигурява другаде) и другата цел е той да поеме “майчинството” след навършване 6-месечна възраст на детето (което ще стане на 21 януари 2018). Въпросите са: с какъв вид договор може да се уредят отношенията между ЕТ и съпруга, задължителна ли е прокура или може и трудов договор или пък друг вид договор. Ако е прокура - декларира ли се в НАП и следва ли да се декларира в АВ? Ще има ли някакъв проблем за поемане от бащата на “майчинството” след 21.01.2018 г.?

   По аналогични на поставените тук въпроси на интернет страницата на НАП са публикувани редица разяснения и указания. Накратко може да се обобщи, че на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Ако едноличният търговец е избрал да се осигурява и за общо заболяване и майчинство, ще придобие съответните осигурителни права при настъпване на посочените рискове.
Въпреки че през годините в практиката на НАП се наблюдаваше известно колебание по въпроса, накрая се наложи разбирането (преобладаващо и в съдебната практика), че едноличните търговци не са длъжни да доказват с договор за прокура прекъсването на трудова дейност (както за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, така и за периодите на отглеждане на малко дете). Следователно не е задължително съпругът да бъде назначен като прокурист и е възможно да полага труд по трудово правоотношение. В такъв случай осигуряването му ще е по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО (работници и служители по трудово правоотношение, които са задължително осигурени за всички осигурителни рискове).
Според чл. 50, ал. 7 КСО осигуреното за общо заболяване и майчинство лице има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда на чл. 49 КСО, след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни, през време на отпуска по чл. 163, ал. 10, 11 или 12 от Кодекса на труда, ако отговаря на условията по чл. 48а КСО. Това означава че бащата, назначен на трудов договор, ще може да ползва “майчинството” след навършване на 6-месечна възраст от детето, но за да получава обезщетение, той трябва да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за този риск.