начало > сп. Български законник > 2018 > бр. 12, Декември 2018 г. > Назначаване на работник или служите...
сп. Български законник
бр. 12, Декември 2018 г.

Назначаване на работник или служител – гражданин на държава–членка на ЕС, на трудов договор в дружество, регистрирано в България

Отговаря доц. д-р Андрей АЛЕКСАНДРОВ

   Въпрос: Българско дружество, регистрирано по ЗДДС, има проекти на клиенти в чужбина, за което му се налага да наеме работници граждани на ЕС, които за период от 2-3 седмици да работят в конкретни обекти на клиентите на дружеството (работата е свързана с инсталация на оборудване). Практически служителите няма да полагат труд в България, а ще пътуват постоянно при клиенти в различни страни членки на ЕС.
1. Относно назначаването на служителите - за получаването на служебно ЛНЧ, необходимо ли е служителят, гражданин на ЕС, да дойде до България лично, за да го получи? Какви други въпроси или пречки от каквото и да е естество могат да възникнат при назначаването на служителите?
2. Относно командироването и заплащането на служителите - по какъв начин следва да се оформят командировъчните на тези служители (особено ако те изобщо не идват в България, а пътуват от една държава в друга), как следва да се осигуряват служителите (включително в чия юрисдикция), има ли минимални изисквания за заплащането им за всяка отделна държава?

   Отговор: По първия въпрос: При назначаване на работник или служител – гражданин на държава – членка на ЕС, на трудов договор в дружество, регистрирано в България, не се изисква разрешение за работа, както и удостоверение А1 относно приложимото осигурително законодателство. По такъв трудов договор се плащат осигуровки и данъци съгласно българското законодателство.
Преди сключването на трудов договор с лице – гражданин на държава – членка на ЕС, е необходимо:
- Лицето да има адрес на пребиваване в страната, което се доказва с договор за наем на жилище.
- Лицето следва да получи Служебен номер на чужденец от Националната агенция по приходите по адрес на пребиваване в страната. Ако то не е в България, идентификационен номер на чужденец в НАП може да се заяви от неговия работодател с изрично нотариално заверено пълномощно.
Ако впоследствие лицето получи личен номер на чужденец (ЛНЧ), се подава заявление до НАП, за да се заличи служебният номер на чужденец.
По втория въпрос: Режимът на командироването на наетите лица е същият като на работниците и служителите - български граждани. Ако става въпрос за командироване в рамките на предоставяне на услуги, се прилагат правилата на чл. 121а КТ и Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.

   Съгласно чл. 121а, ал. 1 КТ командироване на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария:
а) за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите;
б) в предприятие от същата група предприятия.
При командироване на работници или служители в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 КТ работодателят и работникът или служителят уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването.
Същественото е, че условията на труд, уговорени в споразумението, не може да са по-неблагоприятни за работника или служителя от условията, установени в приемащата държава със законови, подзаконови или административни разпоредби, колективни трудови договори, арбитражни решения, обявени за общоприложими по съответния ред, включително по отношение на здравословните и безопасни условия на труд, условията на работа на непълнолетните лица, на бременните жени, на кърмачките и на лицата с намалена работоспособност. Не може да се договоря размер на трудовото възнаграждение, по-нисък от минималната работна заплата или от минималните ставки на заплащане, установени за същата или сходна работа в приемащата държава (чл. 6 НУРКИРСРПУ).



Статия със свободен достъп