начало > сп. Български законник > 2019 > бр. 2, Февруари 2019 г. > Осигуряване при трудова дейност за ...
сп. Български законник
бр. 2, Февруари 2019 г.

Осигуряване при трудова дейност за различни работодатели в две държави членки

Отговаря Аспасия ПЕТКОВА – експерт по осигуряване

   Въпрос: Лице с българско и германско гражданство и с постоянно пребиваване в Германия е назначено на редовен трудов договор в германска фирма и е самоосигуряващото се лице - съдружник в дружество в България, и внася осигурителни вноски без право на болничен. Сега й предстои излизане на отпуск преди раждане (45 дни). Как следва да се процедира?

   Отговор: Ползването на осигурителни права в конкретния случай е следствие от приложимото спрямо лицето осигурително законодателство. Необходимо е да се изясни коя държава членка е компетентна за целите на социалната сигурност, т.е. в коя държава трябва да се внасят осигурителните вноски за социално и за здравно осигуряване.
След присъединяването на РБългария към Европейския съюз (ЕС) се прилагат регламентите за координация на системите за социална сигурност на държавите – членки на Съюза.
Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат на територията на всички държави – членки на ЕС. В най-общия случай регламентите се прилагат към граждани на държава членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави членки (основание чл. 2(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) № 883/2004. Според този принцип лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството на само една държава членка (основание чл. 11(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
Приложимото осигурително законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 – чл. 16), при условие че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
Изложеното предполага, че лицето работи в две държави членки (Германия и България). Предвид това, налице е трансгранична ситуация по смисъла на регламента, защото гражданин на държава членка е трудово активен на територията на различни държави членки (Германия и България).
Основното правило при определяне на приложимото осигурително законодателство е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си (lex loci laboris). Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава членка, са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
Регламент (ЕО) № 987/2009 дефинира лицата, които в различните хипотези на паралелна трудова активност следва да се разглеждат като обичайно осъществяващи дейност като заети в две или повече държави членки.

   Това са тези, които осъществяват едновременно или последователно в полза:
- на едно предприятие (работодател) или
- на различни предприятия (работодатели);
- една или няколко отделни дейности в различни държави членки (основание чл. 14(5) от Регламент (ЕО) № 987/2009).
В случая става въпрос за трудова активност, попадаща в обхвата на чл. 13(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004, а именно дейност за различни работодатели (немско и българско предприятие) в две държави членки (Германия и България).
Когато лице, попадащо в приложното поле на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, обичайно осъществява дейност в различни държави – членки на ЕС, то е задължено да уведоми институцията на държавата членка, в която пребивава (основание чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009).
“Пребиваване” е мястото, където лицето обичайно пребивава. Пребиваването по смисъла на основния регламент се определя въз основа центъра на интересите на лицето. Критериите за установяване на пребиваването по смисъла на Регламент (ЕО) № 883/2004 са въведени в чл. 11 от Регламент № (ЕО) 987/2009.
В случая центърът на интересите на лицето е в Германия. Следователно лицето е задължено да уведоми за ситуацията компетентната институция в Германия (на основание чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009).
Приложимото осигурително законодателство се удостоверява с формуляр A1. Удостоверението представлява доказателство за приложимото спрямо лицето осигурително законодателство на дадена държава членка, като това е единствената държава, в която се дължат вноските за социална сигурност и от която лицето би следвало да ползва съответните обезщетения.
Лице, което е заето в две или повече държави членки, е подчинено на осигурителното законодателство на държавата членка по пребиваване, ако извършва значителна част от дейността си в тази държава членка (основание чл. 13(1)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004). Под пребиваване отново се има предвид държавата членка, в която се намира центърът на жизнения интерес на лицето.
А значителна част от дейността се свързва с изпълнение на количествени критерии - не по-малко от 25% от работното време и/или възнаграждението на лицето в държавата по пребиваване. В случай че лицето пребивава в Германия и реализира там не по-малко от 25% от работното време и/или възнаграждението, компетентната институция на тази държава най-вероятно ще определи като приложимо спрямо него немското осигурително законодателство.

   Основното следствие от определяне на приложимото законодателство е, че се определя една-единствена държава членка в която се дължат задължителните осигурителни вноски, включително за дейностите и доходите от други държави членки и от която при необходимост лицето черпи осигурителни права (изцяло съгласно осигурителното законодателство на тази държава).
Ако Германия е компетентна по отношение социалната сигурност на лицето, то за него изобщо не би следвало да се превеждат задължителни осигурителни вноски в България и съответно да се ползват осигурителни права, в т.ч. обезщетения за бременност и раждане, респективно не би следвало да се изпълняват административни формалности във връзка с получаване на такива обезщетения по българското законодателство.
Лицето пребивава в Германия и временната неработоспособност поради бременност и раждане най-вероятно ще бъде установена на територията на тази държава членка.
Ако Германия е компетентна по отношение социалната сигурност на лицето, то за него изобщо не би следвало да се подават декларации образец № 1 по Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. на министъра на финансите и да се внасят осигурителни вноски по българското законодателство.



Статия със свободен достъп