Български законник Седмичен законник Главен счетоводител Експертис Счетоводен семинар Настолник… Трудово право…
Български законник Седмичен законник Главен счетоводител Експертис Счетоводен семинар Настолник… Трудово право…
начало > в. Седмичен законник > 2019 > бр. 39, 28 окт. - 3 ноември 2019 г. > Продажба на магазини
в. Седмичен законник
бр. 39, 28 окт. - 3 ноември 2019 г.

Продажба на магазини

Отговаря проф. д-р Али ВЕЙСЕЛ - д.е.с., регистриран одитор

   Дружество на едноличен търговец има 2 магазина, които през 2008 г. е получил на бартер и които са заприходени като стоки, тъй като са за продажба, респективно не се начислявала амортизация и не са давани под наем, нито са ползвани за дейността. Дружеството е ползвало данъчен кредит, тъй като е било рагистрирано по ЗДДС. От 2018 г. едноличният търговец е спрял дейността си, но все още е регистриран по ЗДДС.
Сега предстои продажбата на тези магазини на физическо лице и по предварителна договорка продажната цена ще е под себестойността, по която са заведени магазините като стоки по сметка Стоки, и под данъчната оценка за магазините към днешна дата. Сделката не е между свързани лица.
Въпросите са ми следните:
1. Възможно ли продажната цена да е по-ниска от цената на придобиване и данъчната оценка на магазините?
2. Длъжнен ли е продавачът да издаде и каква фактура на купувача, който е физическо лице.
3. За колко години ще трябва да се върне ползваният данъчен кредит, с какъв протокол и на основание на кой член от закона трябва да се начисли ДДС, в кой от дневниците по ЗДДС и в коя колона ще трябва да се отрази сумата на ДДС, която трябва да се върне?
4. При съставянето на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 г. едноличният търговец - продавачът, ще има печалба и ще трябва ли да се довнасят осигуровки за годишно изравняване и за какъв период и върху какъв праг, при положение че лицето ще има в 2019 г. осигуряване като СОЛ само 1 ден за деня на изповядване на сделката по продажбата на магазините пред нотариуса?
5. Как е редно да се отрази тази продажба в ОПР?

   Особените случаи при определяне на данъчната основа по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) са посочени в чл. 27 от този закон. В останалите случаи, включително в посочения в този въпрос, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка (чл. 26, ал. 2).
При определянето на продажната цена трябва да се има предвид изискването на чл. 16, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) - когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.

   Данъчната оценка няма никакво отношение към облагането със ЗДДС и ЗКПО.
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това. Затова продавачът трябва да издаде фактура по ЗДДС по общия ред.
От тези разпоредби става ясно, че не се прави корекция на ползван данъчен кредит, защото впоследствие се извършва облагаема доставка.
Самоосигуряващите се лица определят и внасят окончателни осигурителни вноски след определяне на годишния осигурителен доход съгласно таблица 1 и таблица 2 към годишната данъчна декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Определянето на окончателния размер на осигурителния доход, при отчитане на минималния и максималния осигурителен доход, се извършва за всеки месец от периода, през който е упражнявана дейността. Годишният облагаем доход от дейността като самоосигуряващо се лице се разделя на броя на месеците, през които лицето е упражнявало трудова дейност като самоосигуряващо се лице, независимо от броя на отработените през месеца дни.
В отчета за приходите и разходите продажбата трябва да се представи като приходи от продажба на стоки, а себестойността - като балансова стойност на продадените активи.



Статия със свободен достъп