При незаконно уволнение се дължи връщане на обезщетенията по чл. 220 и чл. 222, ал. 1 КТ

Отговаря Нина МАНОЛОВА - адвокат

   Детска учителка е освободена от работа поради съкращаване в щата. В заповедта за уволнение е разпоредено да й бъдат изплатени обезщетения по чл. 220 и чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда. Заповедта за уволнение е отменена от съда. Лицето е възстановено на работа. Със същото съдебно решение работодателят е осъден да заплати на учителката обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останала без работа. За присъдената сума лицето си е извадило изпълнителен лист. След като е отменена заповедта за уволнение, лицето длъжно ли е да върне получените въз основа на тази заповед обезщетения? Ако то следва да върне получените суми за обезщетения, може ли да се направи прихващане с дължимата сума за обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, която е в по-голям размер?

   На първия поставен въпрос, а именно следва ли да се върнат обезщетенията за неотработено предизвестие по чл. 220 от Кодекса на труда (КТ) и за това по чл. 222, ал.1 КТ, отговорът е положителен. Това е така, защото след отмяната на заповедта за уволнение тези обезщетения са изплатени, съответно получени от лицето на отпаднало основание. Ако то даде изричното си писмено съгласие, може да се направи прихващане между двете насрещни вземания, т.е. работодателят да приспадне от сумата, която дължи на лицето на основание влязлото в сила съдебно решение за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ сумите за получените обезщетения по чл. 220 и чл. 222, ал. 1 КТ. Но това може да стане само ако възстановената служителка даде писменото си съгласие за прихващане със сумата, която й се дължи като обезщетение за времето, през което е останала без работа. В противен случай, ако лицето не е съгласно доброволно да върне получените обезщетения, работодателят ще трябва да предяви иск срещу него и да иска съдът да му ги присъди като получени на отпаднало основание.

   Действително при чисто облигационни отношения на основание чл. 103 от Закона за задълженията и договорите, когато две лица взаимно си дължат пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.
В случая обаче се касае за трудови отношения, които, макар че също са гражданскоправни, имат своята специфика. Прихващането със суми от трудови възнаграждения или от обезщетения вместо трудови възнаграждения представлява всъщност удръжки, каквито без съгласието на работника или служителя могат да се направят само в изрично изброените случаи по чл. 272, ал. 1 КТ, а те са: получени аванси, надвзети суми вследствие на технически грешки, данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение, осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи, запори, наложени по съответния ред, удръжки по чл. 210, ал. 4 КТ.
Освен това ще трябва да се има предвид, че общият размер на месечните удръжки не може да надвишава установения в Гражданския процесуален кодекс размер.