начало > сп. Български законник > 2020 > бр. 12, Декември 2020 г. > Данъчно третиране на разходи за бол...
сп. Български законник
бр. 12, Декември 2020 г.

Данъчно третиране на разходи за болничен престой, лечение и рехабилитация на работник

Отговаря Лиляна ПАНЕВА – данъчен консултант

   Въпрос: Вследствие на злополука на строителен обект, между работодателя и пострадалия работник е сключено споразумение за покриване на разходите за болничен престой, лечение и рехабилитация срещу предоставени фактури на името на пострадалия. Как да се третират направените разходи при работодателя и съответно как да се обложат с данък?

   Отговор: Разходите, които юридическите лица могат да извършат във връзка със здравето на персонала си, са:
- законово регламентираните социални разходи за здравословни и безопасни условия на труд по реда на Закон за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБТ)и други относими нормативни актове и
- предоставените в натура социални разходи, отговарящи на посочените в дефиницията на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО условия.
Социални разходи по смисъла на тази дефиниция са предоставените в натура социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ). Същите следва да са предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки, за които са извършени разходите, следва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Видовете медицински интервенции, изследване, медикаменти и др.под., които са обект на разходите, не са посочени изчерпателно в чл. 294 от КТ, поради което е възможно те да бъдат определени с решение на общото събрание или от ръководството на предприятието.

   В тази връзка е важно са се отбележи, че не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и посочените наети лица са налице парични взаимоотношение под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Следователно, ако медицинските дейности, за които са разходвани средствата, са ползвани от работниците и служителите и след това изплатени от работодателя след представяне на фактура не представляват социални разходи в натура по смисъла на ЗКПО. Поради тази причина същите не са облагаеми с данък върху разходите по реда на чл. 204, т. 2 от ЗКПО. По отношение на социалните разходи, които не са предоставени в натура, приложение намира разпоредбата на чл. 205 от ЗКПО, която регламентира, че социалните разходи, които не са предоставени в натура и представляващи доход на физическото лице – получател, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ).

   Ако са изпълнени условията за признаване на социални разходи по смисъла на определението дадено в ЗКПО, същите следва да са документално обосновани предвид изискванията на чл. 10 от материалния закон, а именно на дружеството да е издаден първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция и фискална касова бележка от фискално устройство, при плащане по касов път. Липсата на документална обоснованост води до непризнаване за данъчни цели на осчетоводените разходи на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО.

   Следва също така да се отбележи, че за целите на ЗКПО медицински изследвания, медикаменти и др. подобни, които не отговарят на изискванията на определението за социални разходи и не са определени като задължителни съгласно нормативни актове, свързани със здравословни и безопасни условия на труд, са счетоводни разходи, които не са признати за данъчни цели и с техния размер се увеличава счетоводния финансов резултат по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО, тъй като се третират като такива несвързани с дейността на данъчно задълженото лице.
Изложеното дава основание да се направи извод, че ако нямате решение на общото събрание или на ръководството на предприятието ви относно необходимостта при определени условия да бъдат поемани разходи за медицински изследвания, медикаменти и други подобни за всички служители, включително на лицата, наети по ДУК, е препоръчително да направите такова и в него тези разходи да бъда определени като социални. Освен това, за да бъдат признати като социални разходи в натура, фактурите за лечението, издадени от съответните медицински заведения, следва да бъдат издадени на името на предприятието ви. В противен случай те възстановяването на фактурираните разходи ще се приемат като парични взаимоотношения между работника и работодателя и няма да се третират като социални разходи, т.е. сумата им ще бъде облагаем доход за лицето.



Статия със свободен достъп