Счетоводно и данъчно третиране на неизползвани отпуски

Отговаря Христо ДОСЕВ - д.е.с., регистриран одитор

   Имаме трима служители, които не са си ползвали отпуска за 2020 г. и отказват да го направят до края на годината. Работодателят не е съгласен с това, даже няколко пъти им казва да си го ползват. Фирмата е от 28 човека и не сме спирали дейност заради Ковид. Ако трима души останат с неползван отпуск от 2020 г. (предполагам, че автоматично ще се прехвърли в 2021 г., без никакви молби, защото работодателят не желае такава ситуация), как ще се отрази това на финансовия резултат? И изобщо как се случва всичко, свързано с прехвърляне/неползване на отпуски от една в друга година?

   Платеният годишен отпуск се ползва от работника или служителя с писмено разрешение от работодателя. Според чл. 176, ал. 1 от КТ ползването на платения годишен отпуск може да се отложи за следващата календарна година от:
1. Работодателя - поради важни производствени причини при условието на чл. 173, ал. 5, изречение трето.
2. Работника или служителя - когато ползва друг вид отпуск или по негово искане със съгласието на работодателя.
Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през следващата календарна година, но не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се полага.
Когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за това, правото на ползването му се погасява по давност. Когато платеният годишен отпуск е отложен при условията и по реда на чл. 176, ал. 1 от КТ, правото на работника или служителя на ползването му се погасява по давност след изтичане на две години от края на годината, в която е отпаднала причината за неползването му.

   От гледна точка на счетоводното представяне във финансовите отчети, в съответствие с НСС неизползваният платен годишен отпуск представлява краткосрочни доходи на персонала по смисъла на СС 19 Доходи на персонала. В този смисъл неговото представяне във финансовите отчети следва да е съобразено с изискването на точка 3.3 от СС 19, според която полагащите се суми за компенсируеми отпуски на персонала следва към 31 декември на съответната година да се начислят като текущ разход, свързан с персонала и съответно като задължение към персонала. По аналогичен начин при съставяне на своя ГФО предприятието следва да начисли като текущ счетоводен разход дължимите социални и здравни осигуровки от работодателя върху счетоводно начислените разходи по натрупващите се компенсируеми отпуски. Така начислените разходи по неизползвания платен годишен отпуск и дължимите върху тях социални и здравни вноски за сметка на работодателя следва да се включат в текущия финансов резултат - печалба или загуба за периода, и съответно същите не следва да се капитализират в себестойността на произвежданата от предприятието продукция, дори и в случаите, когато съответните работници са пряко свързани с производствения процес. По този начин отчитащото се предприятие ще изпълни изискванията на точка 3.3.3 от СС 19, а именно да оцени очакваните разходи по натрупващите се компенсируеми отпуски като допълнителна сума (задължение и разход), която се очаква да бъде изплатена като резултат от неизползваното право на натрупан отпуск към датата на съставяне на годишния финансов отчет.

   Обръщаме внимание на факта, че така начислените краткосрочни доходи на персонала и дължимите върху тях социални и здравни вноски за сметка на работодателя съгласно изискванията на чл. 41 от ЗКПО представляват данъчни временни разлики. Това означава, че разходите по натрупващи се неизползвани (компенсируеми) отпуски към 31 декември на текущата година, както и разходите, свързани с тях, за задължително обществено и здравно осигуряване не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. В същото време непризнатите разходи по натрупващи се неизползвани (компенсируеми) отпуски ще се признаят за данъчни цели в годината, през която отпуските реално са изплатени на персонала, до размера на изплатените отпуски, а непризнатите разходи за задължително обществено и здравно осигуряване ще се признаят за данъчни цели в годината, през която съответните осигурителни вноски са внесени, до размера на внесените осигурителни вноски.