Осигуряване на пенсионер, работещ по граждански договор

Отговаря доц. д-р Андрей АЛЕКСАНДРОВ

   Въпрос: Дружество – застрахователен посредник, предстои да назначи по граждански договор лице пенсионер за срок от една година за периода 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г.
1. Може ли лицето да е на граждански договор, а не на трудов? Ще възникне ли проблем с НАП за вида на договора?
2. Какво осигурителни вноски се дължат на лицето: брутната сума на договора е 800 лв., след приспадане на НПР 25% сумата е 600 лв. - под минималната работна заплата за страната. Дължат ли се здравни осигуровки, лицето не работи по друг вид правоотношение и няма други доходи освен дохода от пенсия и предстоящия граждански договор?
3. Дължи ли се удържане на авансов данък и внасяне от страна на работодателя? Възможно ли е работодателят да не удържа данък, тъй като лицето притежава валидно ТЕЛК решение?

   Отговор: По първия въпрос: Трудовият и гражданският договор имат различен предмет и предназначение. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Затова са предвидени и специални контролни функции на Инспекцията по труда, която обявява съществуването на трудово правоотношение, ако установи, че страните са прикрили действителния характер на договореностите помежду си чрез сключването на граждански договор (чл. 405а КТ). Така се цели и противодействие на порочните практики за използване на гражданските договори за „спестяване“ на осигуровки и за лишаване на полагащите наемен труд лица от закрилата на трудовото законодателство.
При гражданския договор предмет на договаряне е завършен продукт от труда – определен трудов резултат (изготвяне на счетоводен отчет, написване на книга, изнасяне на лекция на семинар и пр.). При сключването на такъв договор страните изрично се договарят за вида, обема, качеството и срока за изпълнение на предмета на договора, както и за реда за отчитане на изпълнението. Може да се уредят и други отношения, като осигуряването с материали, оборудване и т.н. Изпълнителят сам организира работата си, а възложителят му дължи договореното възнаграждение. В тези договори не се определя работно място, работно време, отпуски и други условия, права и задължения, присъщи на трудовите правоотношения. Гражданският договор не се регистрира в Националната агенция по приходите.

   За да се отговори на въпроса дали в определен случай е законосъобразно сключването на граждански договор, е необходимо внимателно да се анализира съдържанието му. Ако става дума за възлагане на конкретна задача, описана чрез целения краен резултат, е възможно страните да оформят отношенията си с договор за изработка или услуга по смисъла на Закона за задълженията и договорите. Така например предмет на граждански договор може да е изработването на определена вещ. Наемането на работник с описана трудова функция обаче предполага трайно предоставяне на работна сила, следователно трябва да стане чрез трудов договор. Изобщо ако договорът предвижда регулярно полагане на труд в рамките на установено работно време и на уговорено работно място, както и всякакви други уговорки, присъщи на трудовите отношения, отношенията между страните следва да се оформят като трудови.
По втория и третия въпрос: Ако приемем, че с уговорките, направени по-горе, лицето бъде ангажирано като изпълнител по граждански договор, здравноосигурителни вноски ще са дължими. Причината е, че съгласно чл. 4, ал. 6 КСО лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 - 6, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание (тук попадат и лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец). Те обаче не са освободени от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски. Законът за здравното осигуряване не прави разлика между изпълнителя по граждански договор – пенсионер, и този, който не получава пенсия.
Съгласно чл. 18, ал. 1 ЗДДФЛ сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се намалява със 7920 лв., включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението. Важна особеност за лицата в пенсионна възраст е, че ползват облекчението пожизнено, независимо от определения в експертното решение срок (вж. § 10а, ал. 3 ПЗР на КСО: Лицата с намалена работоспособност 50 и над 50 на сто, установена след навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, както и лицата, навършили възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, в срока на решението на ТЕЛК (НЕЛК), ползват данъчно облекчение за лица с намалена работоспособност по реда на този закон, независимо от определения в експертното решение срок).
На основание на цитираните разпоредби може да се обобщи, че при изплащане на доходи, различни от трудови, лице с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност дължи авансово данък, след като облагаемият му доход от всички източници, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа (доходът, с приспаднатите разходи за дейността), намален с удържаните или внесените за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски, превиши 7920 лв. При лицата, наети на граждански договор, законът задължава данъка да бъде удържан от платеца на дохода. За целта е необходимо наетото лице да му представи копие от решението на ТЕЛК и декларация в какъв размер е облагаемият доход от всички източници от началото на годината. В конкретния случай е вероятно да не възникне задължение за удържане на авансов данък, ако сумата не превиши 7920 лв.