Деклариране на доходи от наем на недвижимо имущество в Израел

Отговаря Лорета ЦВЕТКОВА - данъчен експерт в НАП

   Чуждестранно физическо лице, гражданин на Израел, което към 31.12.2020 г. е местно лице на България, има получен доход от наем на недвижим имот от Израел, който съгласно неговите обяснения е освободен от облагане в Израел с данък, тъй като размерът му попадна в необлагаем минимум съгласно законодателството в Израел. В кои приложения следва да декларира получения доход лицето в ГДД по чл. 50 и трябва ли да обложи този доход в България?

   Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения. Това е така, тъй като на основание чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в РБългария и от чужбина, докато чуждестранните физически лица са носители на задължението само за данъци за придобити доходи от източници в РБългария. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
- което има постоянен адрес в България или
- което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
- което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
- чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадайки в една от изброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на данъчния закон, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно - не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В конкретния случай изрично е посочено, че към 31.12.2020 г. лицето се счита за местно на България, без да са уточнени критериите, на база на които е направен този извод. Все пак, ако това е така, на основание чл. 6 от ЗДДФЛ, за 2020 г. лицето ще е данъчно задължено за световния си доход, т.е. ще дължи данък както за облагаемите доходи от източници в България, така и за тези от източници в чужбина.
Облагаемият доход от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, придобит през течение на годината от местни физически лица, се формира по реда на чл. 31 от ЗДДФЛ. На това основание придобитият доход от наем се намалява с 10 на сто разходи, независимо дали същият е реализиран от източник в страната или от чужбина, какъвто е именно описаният случай. Доходите от наем на местни физически лица се декларират в Приложение № 4 на годишната данъчна декларация.
От друга страна, важно е да се има предвид, че на основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор се прилагат с предимство пред вътрешното законодателство. В конкретния случай следва да се има предвид действащата Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между България и Израел. Разпоредбите на чл. 6 от посочената СИДДО дават право на Израел да обложи доходите от наем на недвижимо имущество, реализирани от местни за България физически лица, когато недвижимото имущество се намира в Израел.
Предвид изложеното по-горе и доколкото физическото лице, придобило доходи от наем на недвижимо имущество в Израел, е местно лице за България, доходът, реализиран от източник в Израел, следва да бъде деклариран в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, като за този доход следва да се приложи предвиденият в СИДДО метод за избягване на двойното данъчно облагане - “освобождаване с прогресия”. Тъй като данъчната ставка в България не е прогресивна, на практика ще е налице пълно освобождаване от данъчно облагане на доходите от наем на недвижимо имущество, които подлежат на облагане в Израел. За целта освен в Приложение № 3 лицето следва да попълни необходимите данни в Приложение № 9 и в Част VIII на Приложение № 10.