Облагане доходите на спортист от международни състезания

Отговаря Лорета ЦВЕТКОВА - данъчен експерт

   Българско физическо лице, което е спортист и получава парични награди от участия в спортни турнири, следва ли да декларира тези награди с декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, Прил. 8. Уточняваме, че има наличие на СИДДО с държавата, в която се е провел турнирът, платена е наградата и там е удържан данъкът?
Същото лице получава парични награди отново от участие в спортни турнири в държави като Турция и Дубай, с които също има СИДДО и които не удържат данък върху паричната награда, тъй като те са освободени от данъци там. В този случай българското лице ще има ли задължението да ги декларира в България и да ги обложи с данък?
Когато същите награди са получени от страни, с които България няма СИДДО и е удържан данъкът там, лицето има ли задължението да ги декларира и обложи с данък в България?

   Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения. Това е така, тъй като на основание чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в РБългария и от чужбина, докато чуждестранните физически лица са носители на задължението само за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
- което има постоянен адрес в България или
- което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
- което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
- чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадайки в една от изброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на данъчния закон, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно - не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В конкретния случай е уточнено, че става въпрос за местно физическо лице, т.е. лицето дължи данък както за доходите от източници в България, така и за тези от източник в чужбина.

   Съгласно чл. 38, ал. 14 от ЗДДФЛ с окончателен данък се облага брутната сума на придобитите облагаеми парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител. За целите на цитираната разпоредба и с оглед общото правило на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми ще бъдат всички парични и предметни награди, с изключение на посочените в чл. 13, ал. 1, т. 20, 21 и 22 от ЗДДФЛ, а именно:
- паричните и предметните печалби, получени от участие в хазартни игри, организирани с лиценз, издаден по реда на Закона за хазарта или съгласно законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
- наградите, които се дават във вид на допълнителна игра или предметна печалба с незначителна стойност от развлекателни автомати по смисъла на Закона за хазарта или съгласно законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, или държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, както и предметните печалби с незначителна стойност от други игри на случайността, извън посочените по-горе печалби от участие в хазартни игри;
- предоставените държавни и национални награди на творци в областта на културата и на спортисти, наградите на лауреати на конкурси по проекти и програми, финансирани изцяло или частично от Национален фонд “Култура”, предоставените държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията, както и наградите, предоставени на ученици с изявени дарби за участие в национални и международни олимпиади, състезания и конкурси.
Доколкото наградите, описани в поставените от вас въпроси, не попадат в цитираните изключения същите следва да се третират като облагаеми по реда на чл. 38, ал. 14 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ ставката на окончателният данък за доходите по чл. 38, ал. 14 от ЗДДФЛ е 10 на сто. Когато доходът е придобит от местно физическо лице от източник в чужбина, какъвто е и конкретният случай, окончателният данък се внася в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на дохода, и се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 (виж чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ). В този смисъл са и разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 3, буква “в”, както и на чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, които задължават местните физически лица да декларират в годишната данъчна декларация доходите по чл. 38, ал. 14 от ЗДДФЛ и дължимия за тях окончателен данък.

   На основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор се прилагат с предимство пред вътрешното законодателство. На това основание, когато с държавата на източника на дохода България има сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), в която е предвидено, че въпросният доход (наградата) подлежи на облагане в тази държава, местното физическо лице има право да приложи в България предвидения в съответната СИДДО метод за избягване на двойното данъчно облагане.
Когато България няма сключена СИДДО с държавата на източника на дохода и наградата е обложена в чужбина, местното физическо лице има право да ползва данъчен кредит по реда на чл. 76 от ЗДДФЛ. По смисъла на § 1, т. 35 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ “данъчен кредит” е правото при определените по този закон условия да се приспадне вече платен в чужбина данък върху печалби или доходи. В тази връзка следва да се има предвид, че на основание чл. 76, ал. 3 от ЗДДФЛ данъчният кредит се определя за всяка държава и за всеки вид доход поотделно и се ограничава до сумата на българския данък върху доходите, който би бил дължим върху тези доходи с източник в чужбина, ако се прилагаше към местен доход.

   Прилагането на съответния метод за избягване на двойното данъчно облагане, предвиден в сключената от България СИДДО със съответната държава, както и ползването на данъчен кредит по реда на чл. 76 от ЗДДФЛ за данъка върху въпросните награди платен в чужбина се извършва чрез попълване на съответните полета в Приложение № 8 на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. За целта на основание чл. 50, ал. 5 и 6 от ЗДДФЛ местното физическо лице следва да приложи към годишната данъчна декларация доказателства за размера на внесения в чужбина данък, освен ако в съответната СИДДО за конкретния вид доход е предвидено да се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане “освобождаване с прогресия”.