Осигуряване на едноличен собственик на ЕООД, полагащ и личен труд

Отговаря доц. д-р Андрей Александров

   Въпрос: Едноличен собственик на капитала на българско ЕООД се осигурява в дружеството си и има договор за полагане на личен труд със същото. Основна дейност на дружеството е изграждане на системи за видеонаблюдение и компютърна сигурност. Физическото лице е вписано в списъка на вещите лица към Окръжен съд. В набора от документи, изисквани от Окръжен съд, той декларира, че е самоосигуряващо се лице. В качеството си на какъв лицето ще получава възнаграждения при извършване на услуга към съответния съд? Трябва ли да се сключва граждански договор? Какъв документ трябва да издаде физическото лице при получаване на възнаграждение?

   Отговор: Полагането на личен труд от собственици или съдружници в търговски дружества, за който получават възнаграждение, е основание за осигуряването на тези лица по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО (като самоосигуряващи се лица). Те са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, а по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Осигурителните вноски на самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния му размер. Окончателният месечен осигурителен доход се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, когато самоосигуряващото се лице получава възнаграждение за работа без трудово правоотношение, осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Платецът на дохода за работата без трудово правоотношение, която извършва самоосигуряващото се лице, не попълва и сметка за изплатени суми, когато лицето е попълнило декларация, че е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО.
Съгласно чл. 43, ал. 6 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода от стопанска дейност не е предприятие или самоосигуряващо се лице, както и когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода. При условие че предприятието изплаща доход на самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, изрично потвърдило това обстоятелство писмено с декларация по реда на чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ, предприятието - платец на дохода, не изготвя сметка за изплатени суми по реда на чл. 45, ал. 4 ЗДДФЛ и не удържа авансов данък, а изплаща брутния доход на лицето (чл. 43, ал. 5 ЗДДФЛ).
На базата на сключения между страните граждански договор самоосигуряващото се лице следва да издаде фактура за извършената услуга. Обикновено това е първичният счетоводен документ по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗСч. (Първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация: (1) наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри; (2) дата на издаване; (3) наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по БУЛСТАТ или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя; (4) предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.)