Издаване на данъчен документ (фактура) на данъчно незадължено физическо лице

Отговаря Иван МИНЧЕВ – данъчен консултант

   Въпрос: Фирма „А” ЕООД извършва онлайн продажби само в България. Има собствен сайт. Регистрирана е по ДДС. Няма касов апарат. Има сключени договори с „Еконт“ и „Спиди“. Получава си парите само по банка.
Управителят си пакетира стоката у дома. Трябва ли в пратката да се слагат стокови разписки или фактури? Продажбите са на физически лица в страната. При разговор с него стана ясно, че хората не желаят всеки път да си предоставят ЕГН за фактура. Възможно ли е във фактурата да се въведат деветки 99999999 вместо ЕГН? В този случай трябва ли фактурите да се въвеждат в ДДС дневника за продажби една по една? До този момент управителят е предоставял за счетоводството банкови извлечения, справки от „Еконт“ и „Спиди“. В ДДС е осчетоводявана за месеца една сума (оборота) с един запис на 30-о число на месеца като Отчет продажби с партньор Население.

   Отговор: Предвид поставения въпрос и изложената непълна фактическа обстановка, при условие че продажбите са на данъчно незадължени физически лица, ще изразим следното принципно становище:
На основание чл. 113, ал. 3, т.1 от Закона за данък върху добавената стойност, фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице. Съответно съгласно чл. 119, ал. 1 от ЗДДС за доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период. Отчетът за извършените продажби се съставя най-късно в последния ден на данъчния период, като по избор лицето може да съставя отделни отчети за извършените продажби за всеки ден от данъчния период и/или за всеки свой обект - чл. 119, ал. 2 и 3 от ЗДДС. По силата на ал. 4 от същата разпоредба, съдържанието на обобщената информация по ал. 1 се определя с правилника за прилагане на закона.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 113, ал. 6 от ЗДДС, когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването. В тази връзка и предвид поставения въпрос, по силата на чл. 114, ал. 1, т. 8 от ЗДДС фактурата задължително съдържа идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на получателя, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - когато получателят е нерегистрирано по този закон лице, идентификационен номер за целите на ДДС - когато получателят е регистриран в друга държава членка, друг номер за идентификация на лицето, когато такъв се изисква съгласно законодателството на държавата, където е установен получателят. Съответно, съгласно чл. 6, ал. 1, т.3 от Закона за счетоводството първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа задължително наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по БУЛСТАТ или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя. Тук следва да се има предвид, че на основание чл. 6, ал. 5 от ЗСч документална обоснованост е налице, когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и 3, но за нея има документи, които я удостоверяват – например наличие на подписан договор или писмено споразумение.
Предвид горепосоченото и поставения въпрос, считаме, че не е допустимо издаване на данъчен документ – фактура на данъчно незадължено физическо лице без задължителния реквизит по чл. 114, ал. 1, т. 8 от ЗДДС, а именно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - когато получателят е нерегистрирано по този закон лице. В тази връзка обръщаме внимание, че съгласно чл. 84, ал. 2 и 3 от ДОПК идентификацията на физически лица, които не са вписани в Търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез единния граждански номер или личния номер на чужденец, а лицата, които не попадат в случаите по ал. 1 или 2, се идентифицират чрез служебен номер. Безспорно включването на ЕГН в данъчен документ – фактура, попада в хипотезата на обработване на лични данни, но обработването на тази информация е напълно законосъобразно, тъй като произтича от изискванията на нормативен акт – ЗДДС и ЗСч. В тези случаи не се изисква изрично съгласие на лицето, включително предвид практиката на Комисията за защита на личните данни.
Относно въпроса, свързан с възможността във фактурата да се въведат деветки (99999999) или някакъв друг подобен код вместо ЕГН, следва да се има предвид, че подобно процедиране е незаконосъобразно. Издадените фактури с попълнен код от този тип (99999999) на практика са с липса на задължителен реквизит (ЕГН), което прави тези документи невалидни като данъчен документ - фактура.
В заключение, относно въпроса свързан с това какви документи следва да се прилагат в пратките с получатели данъчно незадължени физическа лица, въпреки че издаването на данъчен документ – фактура, не е задължително по реда на ЗДДС за тези доставки, според нас издаването на фактури, респективно първични счетоводни документи по чл. 6, ал. 1 от ЗСч е препоръчително, предвид улесняване при евентуалните случаи на върната стока или рекламация и възстановяването на съответните суми на клиентите. Допълнително бихме искали да маркираме, че по смисъла на чл. 3, ал. 1, изречение второ от Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г., когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод не се издава касов бон, но на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.