Български законник Седмичен законник Главен счетоводител Експертис Счетоводен семинар Настолник… Трудово право…
Български законник Седмичен законник Главен счетоводител Експертис Счетоводен семинар Настолник… Трудово право…
начало > сп. Български законник > 2022 > бр. 9 от 2022 г. > Разходи за развитие на софтуер
сп. Български законник
бр. 9 от 2022 г.

Разходи за развитие на софтуер

Отговаря Христо ДОСЕВ – регистриран одитор

   Въпрос: Българско дружество разработва софтуер за мониторинг на храна в дома. До 31.12.2019 г. дружеството е трупало разходи по разработката на софтуера и към същата дата е завело нематериален актив с полезен живот 7 години. Дружеството прилага Националните счетоводни стандарти. Софтуерът подлежи на постоянна разработка и развитие, според обяснения на разработчика той не се изхабява, а точно обратното - неговата стойност се увеличава с всяка нова версия, която се пусне.
1. Как следва да се отразяват направените през годината разходи, които представляват развитието на софтуера - като отделни активи или като увеличаване на отчетната стойност на софтуера?
2. В случай че се избере подход, в който всяка доработка на годишна база се завежда като индивидуален актив, какъв следва да е полезният живот на този актив?
3. Какво се случва, когато основният актив, заведен през 2019 година, се амортизира, а възникват постоянни доработки, които би следвало да се заведат като активи, как ще се определя полезният им живот тогава?

   Отговор: Онези разходи по развитието на софтуера, които водят до увеличаване на очакваните икономически изгоди от неговото използване, съгласно изискванията на точка 6.3 от СС 38 Нематериални активи следва да се капитализират към отчетната стойност на нематериалния актив. Фактът, че нематериалният актив се подобрява периодично, е икономически основан довод ръководството на предприятието периодично да прави преценка на оставащия полезен живот на софтуера и респективно да увеличава срока, през който предприятието ще черпи изгоди от ползването на този софтуер. Полезният срок е една приблизителна счетоводна оценка, която ръководството на предприятието следва да прави, и тя ще зависи изцяло от вижданията, намеренията и опита, който то има в процеса на извършване на независима икономическа дейност.



Статия със свободен достъп