Зареждане на електромобил с ток от електромер на физическо лице

Отговаря Иван МИНЧЕВ – данъчен експерт

   Въпрос: Дружеството ни планира закупуване на електромобили. Тяхното зареждане обикновено се случва през нощта, т.е. в гараж на служителите евентуално. Каква е практиката за отчитането на потребения ток, ако автомобилът се зарежда през електромер, който е регистриран на физическо лице? Какъв е начинът разходът за заредения ток да бъде регистриран в дружеството, след като фактурата за ток ще бъде издадена на физическото лице, собственик на електромера?

   Отговор: В разглежданата хипотеза според нас може да се търси аналогия със случаите, при които страна по договор с електроразпределително дружество е лице - титуляр на партида, отразяваща извършеното снабдяване с електрическа енергия, като фактурираната към него електроенергия се ползва от няколко потребители. В такива ситуации, честа практика е разпределението на изразходваната електроенергия между лицата-потребители да се измерва с вътрешни контролни уреди, които не се контролират от електроразпределителното дружество. Съответно въз основа на отчитанията на тези вътрешни контролни уреди лицето, на което е фактурирано общото потребление от електроразпределителното дружество, задължава останалите потребители на електроенергия, съобразно тяхното потребление.
Предвид поставения въпрос и доколкото не е налице индиция за евентуално префактуриране на разходи, което е съпътствано от основна доставка между страните, насоки за процедирането в разглежданата хипотеза може да се намерят в Становище на НАП № 20-00-42 от 21.02.2014 г. относно данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност на префактуриране на разходи с начислен ДДС в случаите, при които префактурирането не е по повод задължения, свързани с основна доставка.
В посоченото писмо са разгледани случаите, при които с оглед особени стопански и правни предпоставки фактурата е издадена от доставчика на едно данъчно задължено лице, а действителен потребител на стоката или услугата е друго данъчно задължено лице, като се дават отговори на въпросите как следва да се документират тези разходи с начислен ДДС - следва ли да се префактурират от получателя по фактурата - страна по договора с доставчика, към реалния потребител на стоката или услугата и следва ли при това да се начисли ДДС, включително има ли право на данъчен кредит действителният получател на стоката или услугата за начисления му данък при префактурирането.
Данъкът върху добавената стойност е косвен, многофазен данък върху потреблението, като поради неговото естество икономическата тежест от този данък следва да се поеме от крайните потребители на стоки и/или услуги, като данъкът следва да остане неутрален за икономическите оператори по веригата на производството и търговията до крайната фаза на потребление. Тази неутралност се гарантира именно чрез механизма на приспадане под формата на данъчен кредит на начисления на икономическия оператор ДДС по повод на закупените от него стоки или услуги. В тази връзка, в посоченото писмо на НАП изрично е посочено, че „посочения принцип би бил сериозно нарушен в случай, че на действителния потребител на стоката или услугата не бъде признато право на приспадане на данъчен кредит на основание на обстоятелството, че между него и лицето, префактурирало му доставката, липсва доставка, т.е. - в цитираните по-горе примери доставчикът по фактурата не доставя телекомуникационна услуга или електрическа енергия и нейния пренос. Поради това в тези и подобни на тях случаи следва да се приеме за допустимо префактурирането от получателя по договора с доставчика към действителния потребител на съответстващата на неговото потребление част от доставената стока или услуга, като бъде начислен съответстващият на данъчната основа данък.“
В разглежданата хипотеза обаче фактурата за електроенергия е издадена от доставчика на лице, което не е регистрирано по ЗДДС, при това става дума за данъчно незадължено физическо лице, като съгласно нормата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС, само данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117. В тази връзка, следва да се има предвид, че в становище на НАП № 20-00-42 от 21.02.2014 г. е посочено, че „Ако получателят по фактурата от доставчика на стоките или услугите е нерегистрирано по ЗДДС лице, безспорно е недопустимо същият да префактурира разходите на реалните получатели като при това начислява ДДС, тъй като съгласно чл. 113, ал. 9 от ЗДДС само регистрирани лица имат право да начисляват ДДС. В тези случаи обаче е допустимо, когато притежава доказателства, че е реалният потребител на стоката или услугата, същият да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит съобразно своя дял по издадената фактура от доставчика, независимо че не е посочен като получател в нея, както изрично се е произнесъл СЕС по дело С-25/03, цитирано и по-горе. За да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за доставката реалният потребител на стоката или услугата следва да притежава оригинал на фактурата съгласно чл. 71, т.1 от ЗДДС.“
По отношение признаването на разходите по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане при реалния потребител на стоката или услугата във въпросното писмо на НАП е посочено, че е необходимо да е налице първичен счетоводен документ, отговарящ на изискванията на чл. 10 от същия закон. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. В тази връзка маркираме разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗСч, съгласно която първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по БУЛСТАТ или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
Във връзка с горепосоченото, допълнително цитираме част от писмо на НАП № 2_393/18.05.2022 г. (разглеждащо случай, в който две дружества делят обща сметка за ток и фактурата за електроенергия от енергийното дружество се издава само на едната фирма), а именно: „Следва да се има предвид, че такова заплащане на консумативни разходи е допустимо, както в случай, че измервателните уреди позволяват безспорно отнасяне на извършените разходи към определения наемател/ползвател, така и когато общи измервателни уреди отчитат потребление за няколко наемателя/ползвателя. В тези случаи за целите на данъчния контрол следва да може да се установи относимостта на прехвърления разход към съответния ползван/нает обект по обективно избрани критерии - конкретни показания на измервателни уреди, пропорционално на използваната площ от всички наематели/ползватели и други подобни.“ В тази връзка и предвид поставения въпрос, в разглежданата хипотеза следва да се има предвид, че е необходимо да са налице обективно избрани критерии (например показания на инсталирани допълнително специални измервателни уреди или др.), по които за данъчни цели по безспорен начин да може да се установи относимостта на прехвърления разход (разход за електроенергия, използвана за зареждане на електромобили) към реалния потребител на стоките или услугите (дружеството, собственик на електромобилите).