Изискване на свидетелство за съдимост от кандидати за работа

Отговаря доц. д-р Андрей АЛЕКСАНДРОВ

   Кога трябва да изискваме свидетелство за съдимост при сключване на трудов договор? Имало е преди Указ № 1074 от 23.05.1974 г., който е отменен. Излиза, че никъде в законите не е конкретизирано кога точно да се изисква свидетелство за съдимост. Нямам предвид, когато лицето ще има достъп на класифицирана информация.

   Факт е, че след отмяната на Указ № 1074 от 23.05.1974 г. значително намаляха предвидените в специални закони случаи, при които може да се изисква свидетелство за съдимост. Напомняме, че документите, които могат да се изискват при сключване на трудов договор, са уредени в трудовото законодателство (Наредба № 4 за документите, които са необходими за сключване на трудов договор), а отговорът на въпроса в кои случаи и в какъв обем е допустимо да се събира допълнителна информация, следва да се търси през призмата на защитата на личните данни. Всяка информация, която (бъдещият) работодател събира и обработва при встъпване в трудово правоотношение, съдържа лични данни и е от естество да засегне интензивно личната сфера на кандидата за работа. Затова и Комисията за защита на личните данни е вземала отношение по редица въпроси, свързани с набора документи в процеса на подбора на кандидати за работи, в т.ч. и свидетелствата за съдимост.
Становище на КЗЛД с рег. № ПНМД - 01 - 5/16.01.2020 г. разглежда възможността да се използва легитимният интерес по смисъла на чл. 6, пар. 1, б. “е” от Регламент (ЕС) 2016/679 (ОРЗД) като основание работодателите да изискват свидетелство за съдимост в случаите, когато това изискване не е предвидено или не произтича от закон или друг нормативен акт. По-долу възпроизвеждаме съдържащия се в него правен анализ с незначителни съкращения:
“Регламент (ЕС) 2016/679 (Общ регламент относно защитата на данните), който се прилага пряко от 25 май 2018 г., наред със Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) определят правилата за защита на основните права, свободи и интереси на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни и по-специално правото на защита на личните данни.
Съгласно чл. 4, т. 1 от Общия регламент “лични данни” означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано (“субект на данни”) пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице.
Съгласно чл. 6 от Наредба № 8 от 26 февруари 2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост бюлетини за съдимост се съставят за всички осъдени лица на наказания по чл. 37 НК, вкл. и в случаите, когато осъденият е освободен от изтърпяване на наказанието или не е наказан съгласно чл. 64, 158, чл. 182, ал. 3, чл. 183, ал. 3 и чл. 191, ал. 4 НК, или е приложено условно осъждане по чл. 66 НК, като в чл. 7, ал. 1 е посочено съдържанието на бюлетина за съдимост на осъденото лице, а именно: собственото, бащиното и фамилното име; единният граждански номер (ЕГН) или личен номер на чужденец (ЛНЧ); денят, месецът и годината на раждане; месторождението; гражданството; собственото, бащиното и фамилното име на майката и бащата на осъденото лице; извлечение от влязъл в сила съдебен акт по наказателни дела, отразяващо диспозитива на съдебния акт; датата на влизане в сила на съдебния акт. В чл. 7, ал. 2 се посочва, че извлечението по ал. 1, т. 7 съдържа: номера на делото; датата и номера на съдебния акт и съда, който го е постановил; извършеното престъпление и неговата квалификация; времето и мястото на извършване на престъплението; вида и размера на наложеното наказание; приспадането и зачитането на предварителното задържане по чл. 59, ал. 1 НК; освобождаването от изтърпяване на наказанието и неналагането на наказание съгласно чл. 64, 158, чл. 182, ал. 3, чл. 183, ал. 3 и чл. 191, ал. 4 НК, както и условното осъждане по чл. 66 НК, при което се посочва и изпитателният срок.
Както е видно, в свидетелството за съдимост се съдържат голям обем от лични данни на физическите лица, като по отношение законосъобразните условия, при които се допуска обработването им, се прилагат разпоредбите на чл. 6 от Регламента, според които обработването на лични данни е законосъобразно, когато е налице поне едно от изчерпателно изброените и дадени алтернативно условия за допустимост на обработването. Предвид горното, предоставянето на информация, съдържаща лични данни, може да се извършва само при наличие на една от хипотезите, разписани в чл. 6, ал. 1 от Регламента.
В чл. 1, ал. 1, т. 5 от Наредба № 4 за документите, които са необходими за сключване на трудов договор, се съдържа изискването при сключване на трудов договор да се представя свидетелство за съдимост, когато със закон или нормативен акт се изисква удостоверяването на съдебно минало. От това съвсем ясно следва, че правното основание за обработване на лични данни, съдържащи се в свидетелството за съдимост, може да се извършва единствено на основание чл. 6, пар. 1, б. “в” от Регламента, когато обработването е необходимо за спазване на законово задължение, което се прилага спрямо администратора. В случая такъв се явява работодателят.
Възможността за подобно ограничение на обработване на данни, чрез законодателна мярка в правото на държава членка, е изрично предвидена в чл. 23 от Регламента. В този смисъл обхватът на задълженията и правата на администратора/обработващия лични данни са ограничени в съответствие с чл. 23, пар. 2,б. “а” и “в”, като е въведено ограничение в дадена категория обработване, посредством представяне на свидетелство за съдимост, и е разписан обхвата на това ограничение - само по отношение на администраторите/обработващите, за които не е предвидено изрично законово разрешение за този род обработване на данни.
От това следва, че работодател може да обработва лични данни, съдържащи се в свидетелство за съдимост, единствено на основание чл. 6, пар. 1, б. “в” от Регламента, но не и на основание легитимен интерес съгласно б. “е” от същия... Нещо повече, изискването на чл. 10 от Регламента обработването на лични данни, свързани с присъди и нарушения, да се обработват само под контрола на официален орган или на основания законово разрешение от правото на ЕС или от националното право, кореспондира с цялостната система, въведена по отношение обработването на лични данни, свързани с присъди. От една страна, тези данни по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Наредба № 8 се обработват от Бюро за съдимост при всеки районен съд и Централно бюро за съдимост при Министерството на правосъдието, които издават свидетелства за съдимост и справки за съдимост (чл. 33, ал. 1 от същата наредба), а информацията, която се предоставя за обработване на различни адресати (особено като се има предвид, че касае и данни на трети лица - родители на заинтересования субект на данни), се предава само на основание наличие на законово изискване. По този начин се избягва прекомерна намеса в правната сфера на субекта на данни и на трети лица, което по своята същност елиминира възможността легитимният интерес на даден администратор да намери превес в изложените хипотези.
Предвид горното и на основание чл. 58, ал. 3 от Общия регламент относно защитата на данните, Комисията за защита на данните изрази следното становище: За целите на сключване на трудов договор работодател може да обработва лични данни, съдържащи се в свидетелство за съдимост, единствено на основание чл. 6, пар. 1, б. “в” от Регламент (ЕС) 2016/679 и съгласно нормативното изискване, съдържащо се в чл. 1, ал. 1, т. 5 от Наредба № 4 за документите, които са необходими за сключване на трудов договор. В тези хипотези се представя свидетелство за съдимост, когато със закон или нормативен акт се изисква удостоверяването на съдебно минало.
Освен примера с длъжностите, за които се изисква достъп до класифицирана информация, посочени в запитването, в цитираното становище на КЗЛД се съдържат още два примера за специални закони, които могат да обосноват изискване на свидетелства за съдимост: чл. 11, ал. 1, т. 3 от Закона за кредитните институции, където се изисква удостоверяване на съдебно минало от членовете на управителния съвет, на съвета на директорите, както и на прокурист на банка. Удостоверяване на липсата на съдебно минало е въздигнато и като предпоставка за получаване на правоспособност като адвокат - чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата.