База за изчисляване на обезщетенията по чл.222, ал.3 от КТ

експерти от МТСП

   В сайта на МТСП експерти отговарят на въпроса: В нашето предприятие, съгласно чл.8, т.2 от „Вътрешните правила за работна заплата“ ежемесечно се изплащат 0,1% от МРЗ за страната на всички работници и служители, които спазват трудовата дисциплина. Това начисление е елемент на брутното трудово възнаграждение. В трудовия договор е записано на отделен ред като „увеличение на основното трудово възнаграждение по решение на ръководството до 0,1% от МРЗ“. В горепосочения член 8, т.2 от Вътрешните правила за работна заплата е казано „По предложение на прекия ръководител и с решение на управителя на Дружеството тази сума може да бъде намалявана за следните провинения: неявяване на работа без знанието на прекия ръководител, системно закъсняване за работа, явяване на работа в нетрезво състояние, употреба на алкохол или упойващи средства по време на работа, неспазване на служебните задължения, неучтиво отношение към клиенти и контрагенти, липса на умения за работа в колектив, кражби на финансови средства, злоупотреба с доверието на ръководството.“ Следва ли тази сума, която по презумция се начислява ежемесечно при отсъствие на провинения, да бъде база за изчисляване на обезщетенията по чл.222, ал.3 от КТ?

   Кодексът на труда (КТ) предвижда в чл. 228, ал. 1, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по раздел III от глава десета, вкл. обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 от КТ се включват: 1. основната работна заплата за отработеното време; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер; 4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда; 7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда. Допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени в чл. 15 от НСОРЗ, са възнагражденията за образователна степен „доктор“ и за научна степен „доктор на науките“ (по чл. 11 НСОРЗ), за придобит трудов стаж и професионален опит (по чл. 12 от НСОРЗ), както и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. По отношение на допълнителното трудово възнаграждение в конкретния случай, ако то е определено като постоянно (изплаща се постоянно и в зависимост единствено от отработеното време) във вътрешните правила за работната заплата (вътрешен акт на работодателя), то следва да се включва в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда (вкл. обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от КТ).