Данъчно третиране на ваучерите за храна

Отговаря Лиляна ПАНЕВА – данъчен консултант

   Въпрос: През 2022 г. общото събрание на работниците и служителите на ООД е взело решение да се предоставят еднократно ваучери за храна за месец май в размер на 60 лв. на целия персонал, включително и на управителя по договор за управление и контрол. До края на годината няма други давани ваучери за храна или подобни социални придобивки.
През януари 2023 г. е проведено общо събрание на работниците и служителите, на което е взето решение за предоставяне на ваучери за храна за месеци януари и февруари в размер на 60 лв. месечно на всички лица по трудови договори и на управителя по ДУК. По всяка вероятност до края на годината няма да се предоставят други ваучери за храна.
Освободени ли са от данъчно облагане така предоставените ваучери през двете години, при положение че нямат постоянен или периодичен характер и дължат ли се осигурителни вноски върху техния размер?

   Отговор: Правилата за данъчното и осигурително третиране на ваучерите за храна са уредени нормативно с разпоредбите чл. 204, 209 и 214 от ЗКПО, чл. 24, ал. 2, т. 1, „e” от ЗДДФЛ и чл. 6, ал. 12 на Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Съгласно чл. 204, т. 2 от ЗКПО социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица) се облагат с данък върху разходите. По силата на б. „б” от посочената разпоредба социалните разходи, предоставени в натура, включват и разходите за ваучери за храна.
Дефиниция на понятието “социални разходи, предоставени в натура“ е дадена с разпоредбата на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО и това са: отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки“.
На основание чл. 209, ал. 1 от ЗКПО социалните разходи по чл. 204, т. 2, б. „б” не подлежат на облагане с данък върху разходите за ваучери за храна, когато са направени в нормативно определен размер месечно за всяко лице. За годините до 2022 г. този размер бе 60 лв. (последствие до 80 месечно), когато са налице едновременно следните условия:
-договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;
- към края на месеца, през който са начислени разходите за ваучери, данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения; за целите на предходното изречение не са налице задължения, когато към края на месеца, през който са начислени разходите, задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в Националната агенция за приходите;
- ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс.
По силата на промените в ЗКПО (§ 2 от ПЗР на Закона за изменение на ЗКПО (ЗИЗКПО), обн., ДВ, бр. 17/01.03.2022 г. и § 1 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на РБългария за 2022 г. (ЗДБРБ за 2022 г., ДВ, бр. 18/04.03.2022 г.) нормативно определеният размер на необлагаемия социален разход за ваучери за храна за 2022 г. бе увеличен на 200 лв., месечно за всяко наето лице. Променен бе и обхвата на придобивките, които могат да се заплащат чрез тях. Освен за храна ваучерите ще могат да се ползват и за заплащане: на ползвани за битови нужди, електрическа и топлинна енергия, природен газ и вода, както и за заплащане на дейности, осъществявани от културни организации по Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК) и на показ на филми съгласно Закона за филмовата индустрия (ЗФИ).
Очаква се (основание ДВ бр.104/2022 г.) чрез съответни промени в чл. 209 от ЗКПО размерът от 200 лв. месечно на необлагаемите социални разходи за ваучери за храна, предоставяни за 2023 г. и следващите години да остане постоянен след влизането в сила на постоянен Закон за държавния бюджет (засега действието на този за 2022 г. е удължен за три месеца).
Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 1, буква „е” от ЗДДФЛ, ваучерите за храна, получени в размер и по реда на ЗКПО, не се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения. Това означава, че на основание посочената разпоредба са освободени от облагане с подоходен данък доходите на физически лица от предоставени им ваучери за храна в размер до 200 лв., определени като социални разходи в натура, които са предоставени от работодател при изпълнение на условията, посочени в ЗКПО.
В зависимост от това дали съответният работодател е избрал да облага социалните разходи по реда на чл. 202, т.2, б. “б“ от ЗКПО с данък върху разходите или не, превишението над този размер се облага:
- с данък върху разходите (в размер на 10 на сто) от работодателя на основание чл. 204, т. 2, буква „б” от ЗКПО и не се включва в облагаемия доход на физическите лица (на основание разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ) или
-се приема за облагаем доход на лицата, получили ваучерите.
Независимо от конкретно приложения ред за данъчно третиране обаче, следва да се има предвид, че съгласно последните промени в ЗДДФЛ (обн., ДВ, бр.104/2022 г.) доходите на физическите лица от ваучери за храна (както облагаеми, така и необлагаеми) се включват в справката - декларация по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ за доходите на наетите от тях лица по трудови правоотношения, която работодателите са длъжни за предоставят на НАП до 28.02.2023 г. В нея необлагаемите доходи от ваучери за храна се посочват с код 104.
Изложеното по-горе дава основание да се направи заключение, че ако са налице условията по чл. 209 от ЗКПО при посочените обстоятелства направените социални разходи не подлежат на облагане, както с данък върху разходите по реда на чл. 2004 от ЗКПО от страна на работодателя, така и от физическите лица, получили ваучерите.
Що се отнася до дължимостта на осигуровки за тези доходи на лицата, то съгласно чл. 6, ал. 12 от КСО средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО (това са лицата, наети по трудов договор, договор за управление и контрол, изборните длъжности, държавните служители и членовете на кооперации) в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски. С чл. 2, ал. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски обаче, от това правило е въведено изключение, съгласно което върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително на лицата, работещи по договори за управление, при условията на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО не се правят осигурителни вноски.