Данъчен кредит за гориво

Отговаря Иван МИНЧЕВ – данъчен експерт

   Въпрос: Имам ли право на данъчен кредит за гориво по фактура на името на дружество при командировка на служител за използваното гориво, ако пътуването е осъществено с личен автомобил на служителя?

   Отговор: В глава седма „Данъчен кредит” от ЗДДС са регламентирани правото на приспадане на данъчен кредит, доставките с право на приспадане на данъчен кредит, ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит, както и условията за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит.
Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Съответно на основание чл. 70, ал. 3, т. 7 от ЗДДС, алинея 1, т. 2 не се прилага за транспорта и нощувките на командировани от лицето лица.
В ЗДДС липсва легална дефиниция на понятието „транспортна услуга”. В чл. 367 от Търговския закон е регламентирано, че с договора за превоз, превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар. Аналогична е и разпоредбата на чл. 35 от Закона за автомобилните превози, регламентираща договора за превоз на пътници.
Предвид посочените правни норми, във връзка с приложението на разпоредбата чл. 70, ал. 3, т. 7 от ЗДДС следва, че правото на приспадане на данъчен кредит за командироващото дружество ще е налице, когато става дума за предоставени на командированото лице транспортни услуги, които се поемат от командироващото дружество. Същевременно, независимо че получените от командированите лица доставки на (гориво) за експлоатацията на превозните средства са свързани с транспорта, същите не попадат сред доставките с предмет „транспорт”, по смисъла на чл. 70, ал. 3, т. 7 от ЗДДС.
От друга страна, съгласно чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т. 4, включително за резервни части, окомплектовка, горивни и смазочни материали. Отбелязваме, че на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил.
Съгласно пар.1, т. 18 от ДР на ЗДДС, „Лек автомобил“ е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице.
Разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС е специална по отношение на нормите, уреждащи правото на данъчен кредит в случаите, свързани с лек автомобил, включително и когато се касае за транспорта на командировани лица.
Предвид гореизложеното и поставения въпрос, може да се направи изводът, че когато транспорта на „командировани от лицето лица” е свързан с предоставени транспортни услуги на командирования служител, според нас е възможно да се упражни право на приспадане на данъчен кредит. Съответно, когато транспортът на „командировани от лицето лица” се извършва с личен автомобил на командирования служител (дори и автомобилът да не е лек по смисъла на пар. 1, т. 18 от ДР на ЗДДС), правото на приспадане на данъчен кредит за закупеното гориво (стока по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗДДС), свързано с експлоатацията на този автомобил няма да е налице на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, тъй като в случая не е осъществен транспорт по смисъла на чл. 70, ал. 3, т. 7 от ЗДДС.