Заместник по смисъла на чл. 259 от КТ

Отговаря Гошо МУШКАРОВ - д-р по икономика

   Трябва ли да се счита за заместник на отсъстващ ръководител служител, на който задължението за заместване е посочено в длъжностното наименование, но не и в длъжностната характеристика?

   В съответствие с чл. 259, ал. 1 от КТ, когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъстващ работник или служител, той ползва правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. Съгласно чл. 259, ал. 2 от КТ от тези права не може да се ползва работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъстващия.
Заместването на ръководителя е елемент от трудовата функция на заместника, от която се определят неговите права и задължения, включително работната заплата. Функцията на заместване е отразена в щатното разписание и може да е определена по два начина:
- чрез наименованието на длъжността и нейния номер по Националната класификация на професиите и длъжностите (НКПД), вписани в трудовия договор;
- чрез длъжностната характеристика, с която работодателят регламентира правата и задълженията на работника или служителя, свързани с характера на възложената работа, произтичащ от длъжността, за която се сключва трудовият договор.
Длъжността по заместване следва да бъде по своята същност и характер заместваща. Когато служителят по длъжност се явява заместник на отсъстващия титуляр по силата на сключен трудов договор и връчената му по надлежния ред от работодателя длъжностна характеристика, той не може да се ползва от разпоредбата на чл. 259, ал. 1 от КТ, защото неговите права и задължения (вкл. работната заплата) са определени в съответствие с функциите му на заместващ.
Ако между длъжностното наименование и длъжностната характеристика съществуват функционални различия, те трябва да бъдат уточнени от работодателя със съответните промени в длъжностната характеристика. При възникнал трудов спор мотивите на работодателя подлежат на съдебен контрол.