Български законник Седмичен законник Главен счетоводител Експертис Настолник на счетоводителя Годишен семинар 1000 въпроса… Трудово право
Български законник Седмичен законник Главен счетоводител Експертис Настолник на счетоводителя Годишен семинар 1000 въпроса… Трудово право
начало > сп. Български законник > 2023 > бр. 9 от 2023 г. > Документиране на взаимоотношения ме...
сп. Български законник
бр. 9 от 2023 г.

Документиране на взаимоотношения между физическо лице – наемодател, и предприятие – наемател

Отговаря Иван МИНЧЕВ – данъчен експерт

   Въпрос: Фирма „Х“ е наемател. Наемодателят е физическо лице. Сключен е договор за наем, в който е цитирано че всички разходи като ел. енергия, вода, такси са за сметка на наемателя. Всеки месец наемателят плаща изразходваната ел. енергия на наемодателя и получава фактура за ток, която е издадена от доставчика на физическо лице, но е записан адресът на обекта, в който фирмата наемател изпълнява своята дейност. Разходът за ел. енергия данъчно признат разход ли е на ЮЛ по ЗКПО?

   Отговор: В стопанската практика, обикновено при сключен договор за наем на недвижим имот – сграда или част от нея, се предвижда консумативните разходи (ел. енергия, вода, такси и т.н.), да се заплащат на дружествата – доставчици на тези услуги, от наемодателя или от негово име. Обикновено наемодателят е собственик на сградата или част от нея, респективно е абонат на съответните дружества – доставчици, включително на негово име се водят и съответните партиди.
Съгласно чл. 228 от Закона за задълженията и договорите с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят – да му плати определена цена. Според чл. 232, ал. 1 от ЗЗД наемателят е длъжен да си служи с вещта за определеното в договора ползване, а при липса на такова – съгласно предназначението й, като съгласно ал. 2 от същата разпоредба наемателят е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта.
Принципът за документална обоснованост на стопанските операции е регламентиран с разпоредбата на чл. 10 от Закона за корпоративното подоходно облагане. На основание чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Първичният счетоводен документ по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗСч е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. Съгласно чл. 3, ал. 3 от ЗСч предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставяне на документи по този закон.
В разпоредбата на чл. 10 от ЗКПО не е посочен конкретно видът на издавания документ, като се препраща към съдържанието на понятието, уредено с разпоредбите на ЗСч и по-конкретно разпоредбата на чл. 6, която определя съдържанието на първичния счетоводен документ. Следва да се има предвид, че в закона няма конкретно изискване за наименованието и формата на първичния счетоводен документ – фактура, протокол, договор, споразумение и други.
Съгласно чл. 6, ал. 1, т.1 до 4 от ЗСч, първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по БУЛСТАТ или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
Подчертаваме, че посоченото изброяване е неизчерпателно и към минималната задължителна информация, която трябва да съдържа първичният счетоводен документ, данъчно задължените лица могат да добавят по тяхно усмотрение и други допълнителни реквизити към тези документи.
Предвид гореизложеното и поставения въпрос във връзка с документирането на възникналите взаимоотношения между физическото лице – наемодател, и предприятието – наемател, следва, че за да бъде признат разход за данъчни цели, стойността на извършените консумативни разходи от предприятието – наемател, трябва да се документира с първичен счетоводен документ, издаден от физическото лице – наемодател, по реда на цитирания по-горе чл. 6, ал. 1 от ЗСч. Иначе казано, при наличие на хипотеза, като в конкретния случай, когато физическото лице – наемодател, е абонат на съответните дружества – доставчици, и на негово име се водят съответните партиди, следва да се извърши надлежно документиране на стопанската операция с първичен счетоводен документ, съдържащ реквизитите на чл. 6, ал. 1 от ЗСч. По този начин при наличието на писмен договор за наем и първичен счетоводен документ за разхода (именуван например протокол за режийни разходи) ще e налице основание за признаване на консумативните разходи за данъчни цели по реда на ЗКПО. Същевременно сумата на консумативните разходи няма да се счита за доход на физическото лице – наемодател по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица.



Статия със свободен достъп