Правото на безплатна храна и правото на ваучери за храна не се припокриват

Отговаря Любка ЦЕНОВА - адвокат от САК

   Може ли да се получава едновременно безплатна храна и ваучери за храна? Във фирмата ни част от служителите работят в шумна среда извън населеното място, а друга част работят в офиси в населеното място. Възникна спор всички ли работници и служители имат право на безплатна храна и всички ли имат право ваучери за храна?

   Нормативната уредба в Кодекса на труда - КТ, урежда две различни по своето съдържание и приложение правни хипотези, които уреждат правото на работниците и служителите средства да получават за безплатна храна или средства за храна, които са за сметка на работодателя.
В чл. 285 от КТ е уредено правото на безплатна храна, а в чл. 293 и чл. 294 от КТ се уредено правото на социални разходи (ваучери), които разрешават на работниците и служителите да закупуват храна или други стоки в размер до 200 лв. месечно.
Важно! Правото на безплатна храна и правото на ваучери за храна не се припокрива.
Тези две хипотези се различават по предпоставките за тяхното прилагане. Те не могат да се заместват или да се компенсират една с друга, както и не се самоизключват.
1. Безплатна храна по реда на чл. 283 от КТ
В чл. 285, ал. 1 от КТ е предвидено, че на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда, работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки към храната. При прилагането на чл. 285 от КТ намира приложение и Наредба № 11 от 21 декември 2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея (за краткост Наредба № 11) и Указание № ПК 25-3 от 31. 08. 2006 г. за прилагането на Наредба № 11 за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея (за краткост Указание № ПК 25-3).
В чл. 7 от Наредба № 11 и в т. I от Указание № ПК 25-3 е предвидено, че безплатна храна по чл. 285 от КТ може да се предоставя само в предприятия, които отговарят на следните две изисквания едновременно: имат специфичен характер на труда и имат специфична организация на труда. За определяне на едно предприятие, че отговаря на двете изисквания, предприятието трябва да се снабди с изготвената оценка на риска, да притежава доказателства за проведени предварителни консултации с представителите на работниците и служителите, които са включени в групата по условия на труд в предприятието и да получи одобрение от службата по трудова медицина, в чийто район е предприятието. След получаване на писмено одобрение от службата по трудова медицина, че предприятието изпълнява и двете условия, работодателят със заповед определя работниците и служителите, които имат право на:
1. безплатна храна;
2. добавки към храната;
3. безплатна храна и добавки към храната.
Предприятието отговаря на изискването за специфичен характер на труда, когато работният процес протича при вредни условия като шум, високи температури, вредни емисии, запрашаване и прочие, изчерпателно посочени в чл. 2 от Наредба №11. Предприятието е със специфична организация на труда, когато работният процес се извършва на смени и/или има специфична организация на работно време и др. подобни, както и когато работниците и служителите нямат достъп до заведения за обществено хранене или обект за търговия с храни, които да са достъпни за всички на територията на предприятието или в близост.
Във всяко предприятие, което изпълнява едновременно посочените две изисквания: специфичен характер на труда и специфична организация на труда съгласно разпоредбата на чл. 285, ал. 1 от КТ работодателят следва да осигурява безплатна храна и/или безплатни добавки към нея на работниците и служителите, които работят в това предприятие. Задължението на работодателя да осигури безплатна храна се отнася само до лицата, които работят при тези условия и само за дните, когато лицата работят при тези условия. Тези разходи за храна, направени от работодателя, представляват разходи по смисъла на чл. 11 от ЗКПО - разходи, определени като задължителни с нормативен акт (чл. 285, ал. 1 от КТ), които се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите. Тези разходи се отличават от социалните разходи, предвидени в чл. 293 от КТ, защото не са общодостъпни за целия трудов колектив, а само за работещите при специфичните условия.
По какъв ред, начин и за кои лица ще се предоставят безплатна храна, добавки към храната или безплатна храна и добавки към храната е по преценка на работодателя. Работодателят може изпълни задължението си за безплатна храна, като осигури и предостави храна или пари, купони (талони) за храна и ваучери за хранене. Ваучерите, предоставени по реда на чл. 285 от КТ, се различават от ваучерите за храна, предоставени по чл. 293 от КТ, защото с подчинени на друг правен режим, а не този уреден в чл. 285 от КТ, в Наредба №11 и в Указание 25-3.
Безплатната храна, предоставена по чл. 285 от КТ, може да се предостави освен в натура в пари. Върху тези средства не се начисляват социални осигуровки, защото те не се третират като доход. Ваучерите за храна по чл. 293 от КТ не могат да се предоставят в пари, а само като ценна книга, отпечатана по определен ред и предоставена на работниците и служителите.
2. Предоставяне на ваучери за храна по реда на чл. 293 от КТ.
Отново обръщам внимание на факта, че ваучерите за храна до 200 лв. са вид социална придобивка, която се предоставя по реда на чл. 293 от КТ. В чл. 293 от КТ е посочено, че предоставянето на ваучери като социална придобивка се взема от ръководството на предприятието или когато ръководството прецени с решение на общото събрание на работниците и служителите. От така разписания текст е ясно, че за целите на ЗКПО има две равнопоставени възможности за предоставяне на социални придобивки, като основното изискване е да бъде спазен принципът на общодостъпност на правото на ваучери за храна. За да се приеме за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т. е. да може да се ползва от всички тях. Предоставянето на социалните придобивки трябва да се базира на ясни критерий. За да се спази принципът на общодостъпност, социалните придобивки трябва да са в еднакъв/съпоставим размер и на еднаква база за всички работници и служители в предприятието.
По принцип отношенията между работник и работодател във връзка с разходите за социални придобивки не са зависими от фактическото полагане на труд, което се извършва въз основа на трудово правоотношение, но са непосредствено свързани и се развиват между страните по трудовото правоотношение (чл. 1, ал. 1 от КТ).
Следователно предоставянето на социални придобивки е обвързано с наличието на сключен трудов договор между предприятието и съответното наето лице към момента на предоставянето на ваучерите за храна.
Предоставянето на ваучери за храна е социална придобивка, която поради своята специфика (свързана е с храненето) предполага наетото лице да се явява на работа, т.е. тя би изпълнила своята цел и в случай че получаването й е съобразено с отработените дни. Това означава, че изискването за общодостъпност е спазено само когато са обхванати всички наети от предприятието лица и когато се избере общата стойност на ваучерите да е:
а) точно определена за всеки месец или
б) се обвърже с отработените дни през месеца и не се предоставят на лица, които отсъстват поради болничен, ползване на полагаем платен или неплатен отпуск, други причини, като в този случай следва да се определи сума за отработен ден/час.
Когато има предоставяне на един и същ вид социални придобивки (ваучери за храна), но се получава така, че размерът на придобивката е различен в зависимост от отработените часове, се приема в съдебната практика и от НАП, че ваучерите за храна следва да се предоставят на база отработени дни. Допуска се размерът на ваучерите да е различен за лицата, които работят на непълен работен ден, и тогава размерът на предоставените ваучери да е съобразен с отработеното време. Например размерът на ваучера да е половината от размера, определен за лицата, работещи на пълен работен ден. Няма забрана определена група лица, които са в отпуск, по майчинство, продължително боледуване или нарушават трудовата дисциплина, да не получават ваучери, ако има решение за това.
Извод:
Лицата могат да получават едновременно ваучери за храна по чл. 285 от КТ, когато работят при специфични условия и по чл. 293 от КТ като социална придобивка. Това право важи само за тези, които работят в тази среда, и само за времето, когато работят. Лицата, които получават ваучери за храна като социална придобивка, могат да получават ваучери за пълен месец по чл. 293 от КТ и да получават ваучери за храна само за отработените, например 10 дни по реда на чл. 285 от КТ.