Отпуск за отглеждане на дете до 8 години на самоосигуряващ се съдружник в ООД

Отговаря Аспасия ПЕТКОВА – експерт по осигуряване

   Въпрос: СОЛ, съдружник в ООД, се самоосигурява в него. Вписан е и като управител на същото дружество в Агенция по вписванията. Иска да използва 2 месеца отпуск за отглеждане на дете до 8 години. Отговаря на всички изисквания за това. Трябва ли да се прекрати самоосигуряването за тези 2 месеца и след това да се поднови с декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице или просто не трябва да упражнява дейност през този период?

   Отговор: Самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство, също имат право на парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст, когато отговарят на условията по чл. 53ж от КСО.
В осигурителния стаж, необходим за придобиване право на парично обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), се включва:
- времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и ал. 10 от КСО са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО за съответната професия; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време;
- времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималната работна заплата за страната, за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 и 10 от КСО; когато възнаграждението на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 и 10, върху което са внесени осигурителните вноски, е по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се зачита пропорционално; времето, за което за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 от КСО са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, а за лицата за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната работна заплата за страната;
- времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, от самоосигуряващите се лица и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4а, ал. 1 от КСО;
- времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 от КСО, за които не е определен минимален осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но върху не по-малко от минималната работна заплата за страната; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното за него работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху съответната пропорционална част от минималната работна заплата. В случаите по ал. 3, т. 5 не се дължат осигурителни вноски за Учителския пенсионен фонд;
- времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
- времето на платените и неплатените отпуски за временна нерабо­тоспособност, за бременност и раждане, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя);
- времето на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година (за 2020 г. – до 60 работни дни, за 2021 г. и 2022 г. - до 90 работни дни);
- времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на дете до 2-годишна възраст, осиновяване на дете до 5-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя), през които не са имали право на парично обезщетение.
Съгласно чл. 1, ал. 2, т. от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване.
А периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 са платен или неплатен отпуск за отглеждане на дете, включително и за дете до 8-годишна възраст. Следователно не е необходимо да подавате декларация за прекъсване на дейността, но бащата не трябва да упражнява дейност през тези два месеца.