Облагане на продажба във връзка с принудително изпълнение

Отговаря Иван МИНЧЕВ – данъчен консултант

   Въпрос: Наш клиент ЕТ има значителни задължения към НАП и приходната агенция продава на публична продан недвижим имот, собственост на фирмата на ЕТ. Цялата сума от продажбата на имота е насочена от сметка на публичния изпълнител за погасяване на задължението на ЕТ към НАП. В този случай ЕТ следва ли да отчита счетоводен приход от продажбата на имота, респективно ще дължи ли годишен данък по ЗКПО за тази продажба?

   Отговор: Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Предвид цитираната правна норма, за да се счита определен доход за необлагаем, това обстоятелство изрично трябва да е регламентирано в закон. Необлагаемите доходи са посочени в чл. 13 от ЗДДФЛ, като по-специално съгласно ал. 5 от същата правна норма, разпоредбите на ал. 1, 2 и 4 не се прилагат за доходите от стопанска дейност като търговец по смисъла на Търговския закон, включително като едноличен търговец, както и за физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, които определят облагаем доход по чл. 26.
Съгласно чл. 2, т. 1 от Закона за счетоводството за целите на този закон предприятия са търговците по смисъла на Търговския закон, включително клоновете на чуждестранните търговци.
По силата на чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър.
Предвид поставения въпрос, доколкото се касае за отписване от патримониума на предприятието на недвижим имот, респективно дълготраен материален актив следва да се съобразят разпоредбите на СС 16 Дълготрайни материални активи. По-специално според т. 11.1 от СС 16 дълготраен материален актив се отписва при продажба или когато не се очакват никакви икономически изгоди от използването на актива, или при освобождаването от него. Съответно съгласно т. 11.2 от СС 16 печалбите или загубите от отписването на дълготраен материален актив се отчитат, както следва, при:
а) продажба - разликата между нетния приход от продажбата и балансовата стойност се отчита като печалба или загуба;
б) (доп. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) замяна с други активи, в случаите по т. 5.2 - не се отчита печалба или загуба, освен ако това е предвидено в друг счетоводен стандарт;
в) (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) трансформиране в стока с цел последваща продажба - не се отчита печалба или загуба; цената на придобиване на стоката е балансовата стойност на отписания дълготраен материален актив;
г) (изм. - ДВ, бр. 86 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) трансформиране в акции или дялове - разликата между първоначалната оценка на акциите/дяловете и балансовата стойност на отписания дълготраен материален актив се отчита като печалба или загуба.
Отбелязваме също, че съгласно т. 11.3 от СС 16 не е налице отписване на дълготрайни материални активи, когато се извеждат временно от употреба - за ремонтиране, за подобрения, за консервиране и т.н. Разходите за консервиране (извеждане от употреба за определен период и последващо въвеждане в употреба) се отчитат като текущи разходи за периода, през който са възникнали. В края на всеки отчетен период предприятието проверява временно изведените дълготрайни материални активи за обезценка по реда на СС 36 Обезценка на активи.
В конкретния случай, въпреки че се касае за по-особен вид продажба, а именно продажба във връзка с принудително изпълнение (публична продан на недвижим имот), считаме, че не е налице основание горецитираните разпоредби от СС 16 (по-специално т. 11.1 и т. 11.2, буква „а“ от стандарта) да не се приложат и в тези хипотези .В тази връзка, при условие че разликата между нетния приход от продажбата и балансовата стойност е положителна величина, то същата следва да се отчете като печалба, респективно ще участва при формирането на данъчния финансов резултат по Закона за корпоративното подоходно облагане.