РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 3-1192 от 23.04.2013 г.ОТНОСНО: Ред за осигуряване и документиране на доставките на земеделски производител, който същевременно е регистриран и като ЕТ, по реда на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС)

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   ОТНОСНО: Ред за осигуряване и документиране на доставките на земеделски производител, който същевременно е регистриран и като ЕТ, по реда на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС)

   Според изложеното в запитването на 25.02.2013 г. задълженото лице е подало заявление за регистрация като земеделски производител в Областна дирекция „Земеделие” - гр. ……….., съответно и за вписване в регистър БУЛСТАТ, като за ЕИК е посочен личният му ЕГН ……….. Регистрирано е и като едноличен търговец с фирма ЕТ „…………….”, с ЕИК ………, но като такъв не упражнява дейност от месец септември на 2009 г. На 26.02.2013 г. в НАП е подало декларация за започване на дейност като самоосигуряващо се лице и заявление за регистрация по ЗДДС на основание на чл. 100 от ЗДДС, като му е извършена такава и му е определен идентификационен номер BG………….. Ще упражнява дейност единствено като земеделски производител.
Във връзка с гореизложеното се поставят следните въпроси:
1. По какъв ред следва да се осигурява лицето - като земеделски производител или като самоосигуряващо се лице в качеството му на ЕТ?
2. При назначаване на лице по трудово или без трудово правоотношение чрез кой БУЛСТАТ следва да се превеждат осигурителните вноски и дължимият данък за същия?
3. С кой ЕИК следва да бъдат оформени данъчните документи, които се издават във връзка с извършените от лицето доставки, както и тези, които получава от доставчиците?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, обн., ДВ, бр. 110/1999 г., посл. изм., ДВ, бр. 20/2013 г.), Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС, обн., ДВ, бр. 63/2006 г., посл. изм., ДВ, бр. 30 от 2013 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн., ДВ, бр. 76/2006 г., посл. изм., ДВ, бр. 20/2013 г.) изразяваме следното становище:
По прилагане на осигурителното законодателство:
Обществените отношения, свързани с държавното обществено осигуряване (ДОО), са уредени с Кодекса за социално осигуряване (чл. 1 от КСО). В същия нормативен акт e дадено легалното определение на понятието „осигурено лице” и са регламентирани кръговете осигурени лица, обхванати от системата на социално осигуряване в Република България.
Легална дефиниция на осигурено лице за целите на ДОО е въведена с § 1, т. 3 от ДР на КСО. „Осигурено лице” е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
От легалната дефиниция се извличат разпоредбите от КСО, определящи задължителните условия, които трябва да са налице, за да се третира едно лице като осигурено за целите на ДОО:
- извършване на трудова дейност;
- внесени или дължими осигурителни вноски;
- наличие на правна норма.
За да се определи дали едно лице е осигурено за целите на ДОО, задължителните условия и съответстващите им разпоредби от КСО следва да се разглеждат комплексно и взаимосвързано.
Упражняването на трудовата дейност по смисъла на КСО е основна предпоставка за осигуряването и като основен принцип това е уредено в чл.10 от КСО. На основание тази разпоредба, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Следователно според едното от задължителните условия едно лице е осигурено за целите на ДОО, ако извършва трудова дейност. Съответно, ако няма трудова дейност, то не може да бъде осигурявано. Следователно лицата ще придобият качеството „осигурено лице”, след като положат труда си и извършат трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 от кодекса и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, се отнася за периода, през който е извършена трудовата дейност. Това означава, че осигурителният доход, върху който се дължат осигурителните вноски, следва да се отнесе за месеците, за които е положен трудът.
Кръгът на лицата, които подлежат на задължително обществено осигуряване, изчерпателно е определен в чл. 4 и чл. 4а от КСО. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са регистрираните земеделски производители. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Регистрирани земеделски производители по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Земеделският производител придобива качеството на „регистриран земеделски производител“ от датата на вписването му в регистъра по чл. 5 от Наредба № 3 от 29 януари 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители (ДВ, бр. 10 от 1999 г.) и притежава това качество до деня на отписването му, при условие че ежегодно в срок до 28 февруари заверява регистрационната си карта в областна дирекция „Земеделие“. Ако лицето не завери регистрационната си карта до определения срок, губи качеството си на регистриран земеделски производител, независимо че към този момент то все още не е отписано от регистъра на земеделските производители.
Осигурителните вноски са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово през календарната година върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (чл. 6, ал. 7 от КСО). За 2013 г. минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски производители е 240 лв., а максималният месечен осигурителен доход (за всички осигурени лица) е 2200 лв. Лицата, регистрирани като земеделски производители, когато едновременно с тази дейност упражняват и дейност по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от КСО, т.е. като лица, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност и като лица, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, и физически лица - членове на неперсонифицирани дружества, се осигуряват върху минималния осигурителен доход, определен за тези лицата (чл. 2, ал. 3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица).
Съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация.
Регистрираните земеделски производители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност (чл. 6, ал. 9 от КСО).
Следва да се има предвид, че за регистриран земеделски производител, който едновременно със земеделската дейност извършва и друга дейност като самоосигуряващо се лице, например като едноличен търговец, на годишно изравняване по чл. 6, ал. 8 от КСО подлежат всички доходи от дейностите като самоосигуряващо се лице, с изключение на доходите от непреработена растителна или животинска продукция.
По смисъла на § 1, т. 9 от ДР на КСО непреработена растителна и животинска продукция е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка и преработка, в резултат на която да са настъпили физикохимични изменения в състава.
Осигурителните вноски се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят по сметка на съответната компетентна териториална дирекция на НАП, поотделно за всеки месец, като в документите за внасянето в настоящия случай се попълва ЕГН. По същия ЕИК се внасят осигурителните вноски и данъкът на наетите по трудово или без трудово правоотношение лица.
На основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) регистрираните земеделски производители се осигуряват върху месечен осигурителен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Ежемесечните авансови здравноосигурителни вноски са в размер на 8 на сто.
Не се начисляват и не се внасят осигурителни вноски върху сумите, получени под формата на субсидии от държавата към лицата, във връзка с подпомагането им при извършване на селскостопанска дейност, тъй като същите не се третират като доходи от трудова дейност.
На основание чл. 5, ал. 4 от КСО регистрираните земеделски производители подават данни с декларации образец № 1 и 6 както за осигуряването си като самоосигуряващо се лице, така и за наетите от него лица. В тези декларации посочва ЕИК по БУЛСТАТ, по който е регистриран като земеделски производител, който в случая е единният граждански номер.
От гореизложеното следва, че задълженото лице като физическо лице, упражняващо трудова дейност като земеделски производител, при внасяне на осигурителните вноски в платежния документ следва да посочва ЕИК по БУЛСТАТ, по който е регистриран като такъв, а именно ЕГН.
По прилагането на данъчното законодателство:
Видно от запитването задълженото лице като физическото лице - земеделски производител, е регистрирано и като едноличен търговец по реда на ТЗ. Във връзка с това следва да се има предвид, че с оглед правната същност на едноличния търговец като субект на търговското, гражданското и данъчното право не съществува отделна и независима правосубектност между него и физическото лице, което го е регистрирало по реда на ТЗ. Едноличният търговец не представлява отделен и независим данъчен субект, различен от физическото лице. Предвид на това, данъчно задължено лице за целите на ЗДДС в случаите, когато физическо лице осъществява дейност като търговец, е самото физическо лице и то е правният субект, носител на данъчно задължение по ЗДДС. Това е и лицето, което следва да бъде вписано като издател или получател на фактурите.
Данъчно задължено лице съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Данъчно задължено лице за целите на ЗДДС в случаите, когато физическото лице осъществява независима икономическа дейност независимо в какво качество - едноличен търговец или друго (като земеделски производител в конкретния случай), е физическото лице и то е правният субект, който подлежи на регистрация.
Видно от разпоредбата на чл. 94 от ЗДДС, вписването на лицата в специалния регистър за целите на облагането с ДДС е особено регистрационно производство, извършвано от органите на НАП, във връзка с което регистрираните лица получават отделен идентификационен номер за целите на ДДС, пред който е поставен знакът „ВG“. А на основание § 1, ал. 1, точка 4 от ДР на ППЗДДС идентификационен номер за целите на ДДС по чл. 94, ал. 2 от закона на регистрираните по закона лица е идентификационният номер по § 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ППЗДДС (единен идентификационен код по търговския регистър на вписаните в търговския регистър лица), пред който е поставен знакът „ВG“.
В този аспект трябва да се отбележи, че физическите лица, които подлежат на регистрация по реда на ЗДДС, следва да имат само един идентификационен номер за целите на ЗДДС, независимо от броя на наличните вписвания по реда на Закона за регистър БУЛСТАТ или вписването им в търговския регистър по реда на Закона за търговския регистър. От друга страна, регистрационното производство по реда на ЗДДС се извършва от органите на приходната администрация, за да бъдат идентифицирани еднозначно правният субект, който извършва облагаеми доставки, и неговият статус във връзка с прилагането на данъчните режими за облагане на лицата с данък върху добавената стойност.
Ето защо в случаите, когато физическо лице подлежи на вписване в специалния регистър по реда на ЗДДС, независимо в какво юридическо качество то осъществява независима икономическа дейност - търговец, земеделски производител и т.н., за целите на облагането с ДДС данъчно задължено лице е физическото лице и съответно физическото лице е правният субект, който подлежи на регистрация по ЗДДС. В този смисъл е и разпоредбата на § 1, ал. 2 от ДР на ППЗДДС, според която физическите лица са длъжни да се идентифицират за целите на закона с получения при регистрацията си идентификационен номер по ДДС за всички извършвани от тях доставки, представляващи независима икономическа дейност.
Следователно за основа на идентификационния номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС на физическите лица - еднолични търговци, следва да бъде използван единният идентификационен код, посочен в § 1, ал. 1, т. 1 от ДР на ППЗДДС, издаден на физическите лица с оглед на тяхната търговска правосубектност (т.е. идентификационният код, издаден във връзка с регистрацията им като еднолични търговци), съответно пред който следва да бъде поставен знакът „ВG“.
Във връзка с документирането на доставки, извършвани от физическо лице, което е вписано в търговския регистър като едноличен търговец и което е получило идентификационен номер за целите на ДДС, издаден в съответствие с действащия от 01.01.2007 г. правен режим, следва да се отбележи, че в този случай независимо от това в какво качество физическото лице извършва доставките, представляващи независима икономическа дейност - като търговец, земеделски производител или само като физическо лице, то е длъжно да издава фактура по чл. 113 от ЗДДС (освен в изрично предвидените в закона случаи, когато издаването на фактурата не е задължително) и на основание чл. 114, ал. 1, т. 5 от същия да посочва във фактурата единствено идентификационния номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС, имащ за основа идентификационният код, получен във връзка с регистрацията си като едноличен търговец. С оглед цитираните по-горе норми същият идентификационен номер следва да съдържат и получените от него фактури.
Директор на дирекция “ОУИ” – Велико Търново: (п)
(не се чете)