РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 96-00-549 от 16.12.2013 г. ОТНОСНО: Данъчно третиране при отписване на вземания по реда на чл. 37 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   В отговор на направено от вас запитване, постъпило с вх. № … от 16.12.2013 г. при дирекция ОДОП - …, ви уведомяваме за следното:
Описали сте следната фактическа обстановка:
Във връзка с възникнали вземания по фактури, издадени от фирмата през 2007 г. и 2008 г., които към настоящия момент не са събрани и не са обезценявани през годините, възникват следните въпроси:
При определяне на данъчния финансов резултат за 2013 г. следва ли с този разход да се увеличи счетоводният финансов резултат за 2013 г. или е данъчно признат разход в годината на счетоводното му отчитане (2013 г.), съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗКПО.
Какви документи следва да изготви дружеството за отписване на посочените задължения?
Предвид така представената непълна фактическа обстановка, тъй като в писмото си не сте посочили датата, на която вземанията са станали изискуеми, в съответствие с относимата нормативна уредба за 2013 г., по поставените от вас въпроси изразявам следното принципно становище:
Преценката относно отписването на едно вземане следва да се извърши при спазване на изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч), приложимите счетоводни стандарти, сключени договори и други съществуващи във връзка със сделката документи. Решението на ръководството за отписване на така формиралото се вземане като несъбираемо е въпрос на прилагане на приетата счетоводна политика и следване на изискванията на посочените нормативни документи.

   Съгласно чл. 34, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата по чл. 37 от посочения закон. Разпоредбите на чл. 37 (в редакцията до 31.12.2013 г.) определят, че непризнатите за данъчни цели разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:
1. изтичане на давностния срок за вземането, но не повече от 5 години от момента, в който вземането е станало изискуемо;
2. възмездно прехвърляне на вземането;
3. производството по несъстоятелност на длъжника е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на данъчно задълженото лице; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на намалението на вземането;
4. с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на недължимата част от вземането;
5. преди изтичане на давностния срок вземанията са погасени по силата на закон;
6. при заличаване на длъжника, когато вземането или част от него е останало неудовлетворено - признава се до размера на неудовлетворената част.
Както е посочено по-горе, по смисъла на корпоративния закон ще бъде признат за данъчни цели счетоводен разход при отписване на вземане като несъбираемо при настъпване на конкретни обстоятелства, които следва да са доказани със съответните документи. При така представената в запитването информация, изразявам становище, че при отчитане на счетоводни разходи през 2013г. от отписване на вземания, възникнали през 2007г. и 2008г. като несъбираеми, същите ще бъдат данъчно признати, ако от датата на възникване на изискуемостта съгласно отбелязаното на първичния счетоводен документ или друга договорка са минали пет години. Съгласно чл. 69 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Ако е договорен друг срок за плащане, срокът следва да се брои като се вземе предвид разпоредбата на чл. 72 от ЗЗД, както и да е доказано с надлежни документи, че сумите са несъбираеми.
Преценката относно правилното прилагане на разпоредбите на чл. 34 и чл. 37 от ЗКПО ще бъде направена при извършване на последващ данъчен контрол въз основа на събраните в хода на ревизионното производство официални документи и доказателства.

   За удостоверяване на стопанските операции е необходимо да се издаде първичен счетоводен документ, който да отразява вярно извършеното действие и който да съдържа изискуемите по реда на ЗСч реквизити. Изискванията към реквизитите на първичния счетоводен документ, който засяга само дейността на предприятието, са визирани в чл. 7, ал. 2 от същия закон. В случая счетоводната отчетност следва да бъде организирана така, че да дава информация за датата, на която вземанията са станали изискуеми. Съгласно чл. 10, ал. 1 и ал.2 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. Като пример за документ, удостоверяващ отписване на несъбираемо вземане може да се посочи взето решение на ръководството на дружеството, документ (протокол или друго наименование) за отписване и други документи, допълващи информацията и удостоверяващи основанието за стопанските операции.

   Директор на дирекция „ОУИ” – Пловдив: (п)
(не се чете)