РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 3-2343 от 22.10.2014 г. ОТНОСНО: Изисквания към фактурите съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   Физическо лице притежава фактура с начислен ДДС, издадена от юридическо лице, която е изготвена на базата на първичен документ, оформен според същия незаконосъобразно, а именно изписването на показанията на водомера в документа се извършва възходящо от последния ред на страницата нагоре. Допълнително са представени копия от фактури, издадени от „В” АД гр. Л., както и копия на първични документи (карнети).
Във връзка с горното, се поставя въпроса дали фактурата, съставена на база на такъв първичен документ, ще бъде приета за законосъобразна? Ако същата бъде издадена на юридическо лице и то поиска възстановяване на ДДС, ще бъде ли възстановен данъкът или ще се направи отказ?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 1 от 03.01.2014 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 110 от 21.12.2013 г.) изразяваме следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от ЗДДС данъчни документи по смисъла на този закон са фактурата, известието към фактура и протоколът.
По силата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице-доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от закона. Оригиналът на фактурата/известието се предоставя на получателя по доставката. В чл. 114, ал. 1, т. 1 - т. 15 от ЗДДС са регламентирани задължителните изисквания към съдържанието на фактурата, а изискванията към бланките на фактурите са посочени в чл. 78 от ППЗДДС.

   С направените изменения и допълнения в разпоредбите на глава единадесета от ЗДДС, в сила от 01.01.2013 г. относно документиране на доставките са въведени нови изисквания към данъчно задължените лица във връзка с издаваните и приеманите от тях фактури, тяхното отчитане и съхранение. Тези изменения са обусловени от извършените с Директива 2010/45/ЕС на Съвета от 13.07.2010 г. изменения в основната Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на правилата за фактуриране.
В ал. 6 на чл. 114 от закона е регламентирано, че всяко данъчно задължено лице следва да осигури по избран от него начин автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурите и известията към фактурите, издадени от него или от негово име, както и на получените от него фактури или известия към фактури, независимо от това дали са на хартиен носител или в електронна форма от момента на издаването им до края на периода на съхранението им.
Легални дефиниции на понятията „автентичност на произхода” и „цялост на съдържанието” са дадени в § 1, т. 65 и т. 66 от ДР на ЗДДС, според които автентичност на произхода означава уверение за самоличността на доставчика или на издаващия фактурата/известието към фактурата от страна на доставчика или от страна на получателя по доставката, а цялост на съдържанието означава, че съдържанието на фактурата и известието към фактурата не е променено.
Съгласно ал. 10 на чл. 114 от ЗДДС гарантирането на автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата или известието към фактурата се осигурява от данъчно задълженото лице чрез всякакъв контрол на стопанската дейност, който създава надеждна одитна следа между фактурата или известието към фактурата и доставката на стоки или услуги. Контролът върху стопанската дейност е процедура или технология, която се прилага и поддържа в предприятието и създава уверение относно правилното, навременно и точно отчитане на стопанската дейност като цяло и отделните стопански операции в частност. Този контрол дава възможност за проследяване на всички елементи на стопанската операция в тяхната взаимовръзка. Изборът на процедура за контрол на стопанската дейност е изцяло на данъчно задълженото лице. Надеждната одитна следа е налице, когато връзката между отделните документи и осчетоводени операции е лесно и бързо установима и осигурява намиране на търсената връзка между издадена фактура и извършена доставка. В този смисъл е и тълкуването, направено в обяснителните бележки, издадени от Главна дирекция „Данъчно облагане и митнически съюз” към Европейската комисия относно правилата за фактуриране по ДДС, които макар и да не са законово обвързващи, дават яснота относно насоката за тълкуване на изискванията във връзка с документалното осигуряване на контрола върху стопанската дейност от стопанските субекти.

   Макар и нововъведено като норма в ЗДДС, като изискване към документирането на стопанските операции, заложените в ал. 10 на чл. 114 от ЗДДС правила са били валидни и преди влизане в сила на цитираната норма, на основание чл. 4, ал. 3 от Закона за счетоводството, съгласно който документална обоснованост на стопанските операции е налице само когато фактурата като първичен счетоводен документ отразява вярно действително осъществена такава операция. В този смисъл е и съдебната практика, срв. напр. решения на ВАС № 13760/02.11.2012 г. по адм. д. № 2984/2012; № 14404/16.11.2012 г. по адм. д. № 2668/2012; № 15794/11.12.2012 г. по адм. д. № 3385/2012.
Предвид изложеното, избраният от задълженото лице контрол върху стопанската дейност е необходимо да създава надеждна одитна следа и да бъде организиран по начин, който дава възможност както за проверка на издадената фактурата чрез свързването й с други документи–договор, поръчка, известие за доставка, платежни документи, справки, описи и др., така и връзката на документите с доставката на стоки или услуги.
По отношение на приложените към запитването други документи - копия на „карнети” следва да се отбележи, че разпоредбите на ЗДДС не регламентират формата и съдържанието на съпътстващи доставката документи, но същите биха могли да създадат „надеждна одитна следа” по смисъла на чл. 114, ал. 10 от ЗДДС. Както бе посочено по-горе фактурата трябва да отразява вярно действително осъществена стопанска операция.
Във връзка с правото на приспадане на данъчен кредит е необходимо да се има предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, съгласно която данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Служебно известен факт е, че физическото лице като получател по доставките не е регистрирано по ЗДДС лице, поради което поставеният въпрос по отношение на правото на приспадане на данъчен кредит не касае неговите права и задължения като задължено лице. На основание чл. 17, ал. 1, т. 5, б. ”б” от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс задължените лица имат право да им бъде предоставена информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения.
На правата на задължените лица съответства задължението на Националната агенция за приходите да обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, като им осигурява необходимата информация, разяснения по правата и задълженията им, осигурява обезпечението и безплатното разпространение на данъчни и други декларации, съдържащи указания за попълването им, на формуляри и други документи, които се изискват или издават въз основа на закон, като ги публикува и в Интернет на страницата на агенцията (чл. 3, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите).
Следователно, горецитираното правомощие на НАП да осигурява необходимата информация и да разяснява правата и задълженията на задължените лица се отнася само за техните права и задължения, но не и за тези на други лица. Предвид изложеното, разяснение на този въпрос може да бъде предоставено при запитване от задълженото лице, което може да упражни право на приспадане на данъчен кредит.

   Директор на Дирекция „ОУИ” – Велико Търново: (п)
(не се чете)