РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 3-2973 от 29.12.2014 г. ОТНОСНО: Данъчно третиране на доставка на услуга по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   Според изложеното в запитването физическо лице е регистрирано като самоосигуряващо се лице, свободна професия - програмист с БУЛСТАТ ……….. Посочва, че от 02.01.2015 г. влиза в сила ново Потребителско споразумение между него и oD, американски сайт платформа за фрийлансъри. Съгласно т. 6.1 „Такса за обслужване“ от същото oD удържа 10 % такса за обслужване като по този начин фрийлансърът плаща на oD за създаване, хостинг, поддръжка и предоставяне на услугите на сайта, т.е. ще заплаща такса за обслужване от 10 % върху договорената почасова ставка с клиента. Физическото лице е регистрирано първоначално на основание чл. 97а от ЗДДС, а считано от 18.12.2014 г. е регистрирано на основание чл. 100, ал. 1 от закона.

   Във връзка с горното са поставени следните въпроси:
1. Какви са неговите задължения и права като получател на горепосочената услуга?
2. Какви са неговите задължения и права съгласно Директива 2006/112/ЕО влизаща в сила от януари 2015 г., по отношение на клиенти в ЕС и САЩ?
3. Ще има ли основание на базата на издавания от oD документ да ползва данъчен кредит? Ще има ли право на приспадане на данъчен кредит при закупуване на нова компютърна техника, софтуер и консумативи, свързани с дейността и повишаване сигурността на изработвания специализиран софтуер?
4. Има намерение да регистрира фирма на територията на САЩ (Калифорния, Силициева долина) като дейността ще извършва от Република България. Какви са неговите задължения като собственик на такава фирма пред данъчните власти на Република България, като се има предвид, че ще продължава дейността си и като свободна професия?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн., ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм., ДВ, бр. 105 от 19.12.2014 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн., ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм., ДВ, бр. 110 от 21.12.2013 г.) изразяваме следното становище:
Разпоредбата на чл. 2, т. 1 от ЗДДС определя като обект на облагане с данък върху добавената стойност всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Съгласно чл. 12 от същия закон облагаема е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната.

   По смисъла на чл. 8 от ЗДДС услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. Съгласно чл. 9, ал. 1 от закона доставка на услуга е всяко извършване на услуга.
В § 1, т. 14 от ДР на ЗДДС (изм., ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) е дадена легална дефиниция на „услуги, извършени по електронен път“, а именно това са услугите, предвидени в Приложение II на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл. 7 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ, L 77/1 от 23 март 2011 г.), както и в Регламент за изпълнение (ЕС) №1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на място на доставки на услуги. Когато доставчикът на услуга и негов клиент кореспондират по електронна поща, това само по себе си не означава, че извършваната услуга е извършвана по електронен път.
Приложение II на Директива 2006/112/ЕО на Съвета съдържа примерен списък на услугите, извършвани по електронен път, посочени в чл. 58 и в чл. 59, първи параграф, б. „к” както следва:
1. Доставка на интернет адрес, уебхостване, дистанционно поддържане на програми и оборудване.
2. Доставка и осъвременяване на софтуер.
3. Доставка на образи, текст и информация и предоставяне на бази данни.
4. Доставка на музика, филми и игри, включително игри на шанса и хазартни игри, и политически, културни, художествени, спортни, научни и развлекателни предавания и мероприятия.
5. Доставка на дистанционно обучение.
По силата на чл. 7, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета, понятието „услуги, предоставяни по електронен път“ съгласно Директива 2006/112/ЕО, включва услуги, които се предоставят чрез интернет или електронна мрежа, както и които се предоставят по принцип автоматизирано - предвид естеството им, при минимална намеса на човешки фактор и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии. Съгласно § 2 от същата правна норма § 1 обхваща, по-специално, следните случаи:
а) в общия случай доставката на дигитални продукти, включително софтуер и промени или актуализиране на софтуер;
б) услуги, които осигуряват или подпомагат присъствие за стопански или лични цели в електронна мрежа като интернет пространство или интернет страница;
в) услуги, които се генерират автоматично от компютър чрез интернет или електронна мрежа, в отговор на специфично подаване на данни от получателя;
г) възмездно прехвърляне на правото на предлагане за продажба на стоки или услуги на интернет страница, функционираща като пазар онлайн, на който потенциалните купувачи правят офертите си посредством автоматизирана процедура и на който страните се уведомяват за продажбата с електронно съобщение, генерирано автоматично от компютър;
д) информационни пакети за интернет обслужване (ПИО), в които телекомуникационният компонент е съпътстваща и подчинена част (например пакети, които включват не само интернет достъп, а и други елементи, като страници, даващи достъп до новини, информация за времето или за пътувания; игри; поддържане на интернет пространство; достъп до онлайн бази данни и прочие);
е) услугите, изброени в приложение I.
Съгласно изложеното в писменото запитване oD, американски сайт платформа за фрийлансъри ще удържа 10 % такса за обслужване като по този начин фрийлансърът плаща на oDesk за създаване, хостинг, поддръжка и предоставяне на услугите на сайта. С оглед на това, доколкото получената от физическото лице услуга може да се определи като услуга, извършвана по електронен път по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на ЗДДС, за да се определи приложимият режим по ЗДДС във връзка с тези доставки е необходимо да се има предвид следното:
На основание чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Предвид горната разпоредба, както и обстоятелството, че физическото лице е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение за тази доставка на услуга е на територията на страната.

   По силата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги - когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.
В конкретния случай за физическото лице, като получател на услуга с място на изпълнение на територията на страната, при положение, че доставчикът му не е установен на територията на страната, ще възникне основание да начислявате ДДС със ставка от 20% съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС указва, че протокол се издава задължително в случаите по чл. 82, ал. 2 от закона - от регистрираното лице - получател по доставката и на основание чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, същият следва да се отрази в дневника за продажбите през данъчния период, в който е издаден.
По отношение на правото на приспадане на данъчен кредит следва да се има предвид следното:
Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на чл. 68 - чл. 72 от ЗДДС. На основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, регистрираното лице има право да приспадне начисления данък за стоките или услугите, които доставчикът-регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, както и изискуемия от него данък като платец по глава осма, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 1 от закона за целите на ал. 1 за облагаеми доставки се смятат и доставките в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната.
Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта или безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето, по силата на чл. 70, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДДС.
С оглед на гореизложеното, правото на приспадане на данъчен кредит е в пряка зависимост от извършваните от лицето доставки, за които се използват получените стоки и услуги.
Предвид това и на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗДДС, когато получените доставки на стоки и услуги се използват от физическото лице за облагаемата му дейност, при отсъствие на ограниченията на чл. 70 и при условията на чл. 71 от същия закон, ще е налице право на приспадане на данъчен кредит за начисления данък върху добавената стойност за тези доставки.

   С оглед пълнота на изложението следва да се отбележи, че законосъобразността на упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит се установява в хода на ревизионно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В тази връзка, органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си, определени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК, те са независими и действат само въз основа на закона.
Във връзка с втория поставен въпрос от писменото запитване уведомяваме, че не е изложена конкретна фактическа обстановка. Поради това, при представяне на необходимата информация от страна на задълженото лице относно възникнал конкретен казус, изразяваме готовност да предоставим становище по поставения въпрос. Следва да се има предвид, че подробни разяснения относно промените в европейското законодателство в сила от 01.01.2015 г. и по-специално промените в Директива 2006/112/ЕО, изменена от Директива 2008/8/ЕО и мерките, предвидени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на място на доставки на услуги може да се намерят на сайта на НАП на електронен адрес - www.nap.bg. Необходимо е да посочим, че ако извършваните от задълженото лице услуги са такива, които се предоставят по електронен път и клиентите му са данъчно задължени лица, по отношение на мястото на изпълнение на същите следва да има предвид изложеното в отговора по негово писмено запитване с изх.№ …./…..2013 г. по описа на Дирекция ОДОП – ВТ.
В заключение уведомяваме, че четвъртият поставен въпрос от запитването е препратен за отговор по компетентност до Дирекция „СИДДО” при ЦУ на НАП – София.

   Директор на Дирекция „ОУИ” – Велико Търново: (п)
(не се чете)