Български законник Седмичен законник Главен счетоводител Експертис Счетоводен семинар Настолник… Трудово право…
Български законник Седмичен законник Главен счетоводител Експертис Счетоводен семинар Настолник… Трудово право…
начало > в. Главен счетоводител > 2015 > бр. 10, 16 - 31 май 2015 г. > № 94-00-24 от 27.01.2015 г. ОТНОСНО...
в. Главен счетоводител
бр. 10, 16 - 31 май 2015 г.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 94-00-24 от 27.01.2015 г. ОТНОСНО: Определяне на окончателния размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващо се лице

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   В отговор на ваше запитване, ви уведомяваме за следното: Самоосигуряващо се лице, регистрирано като упражняващо свободна професия, е в период на отглеждане на дете до две години през цялата 2013 г. С цел класиране на детето за детска ясла, то обявява започване на дейност от 30 декември 2013 г., като подава декларация образец № 1 за месец декември 2013 г. с данни за 19 дни в осигуряване, от които 18 дни в майчинство и 1 отработен ден. За отработения един ден е внесло дължимите осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване, а за 18-те дни в отглеждане на малко дете – полагащите се здравноосигурителни вноски. Не е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2013 г., тъй като няма реализиран облагаем доход за отработения 1 ден на 30.12.2013 г. При заверяване на осигурителната му книжка в НОИ от същото се изисква да подаде ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2013 г. с приложена към нея Справка за окончателния размер на осигурителния доход за 2013 г., в която на ред 12 от кол. 4 да посочи сумата от 22,11 лв., представляваща минималния месечен размер на осигурителния доход, изчислен пропорционално за 1 отработен ден. Според него, осигурителният стаж за 2013 г. може да се зачете само въз основа на подадените декларации образец № 1. Във връзка с гореизложеното, лицето иска да получи писмено становище от НАП по възникналия казус.
При така представената фактическа обстановка и с оглед относимите норми от данъчното и осигурително законодателство, изразяваме следното становище:
Относно задължението за подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ:
Местните и чуждестранните физически лица подават годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (действащ през 2013 г.) за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с:
- Данък върху общата годишна данъчна основа, включително за доходите от трудови правоотношения по § 1, т. 26, букви „е“ и „и“ от ДР на ЗДДФЛ;
- Данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ (доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и доходи от друга стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ);
- Патентен данък по ред на ЗМДТ.
Местните физически лица са задължени да декларират и придобитите през годината от източник в чужбина доходи от:
- дивиденти, ликвидационни дялове, доходи по чл. 38, ал. 5, т. 2, ал. 8 и ал. 13;
- притежаваните акции и дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина;
- предоставените/получените парични заеми по чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ.
Извън случаите по чл. 50, ал. 1, т. 3, 4 и 5 от ЗДДФЛ, физически лица, регистрирани като еднолични търговци, не следва да подават годишна данъчна декларация, ако през 2013 г. не са извършвали стопанска дейност и през същата година не са придобили други доходи, подлежащи на деклариране в годишната данъчна декларация.
Следователно, предвид горното, ако през 2013 г. нямате придобити доходи, имущество или получени/предоставени заеми, подлежащи на деклариране, то вие не следва да подавате годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за този период.
Относно задължението за попълване на таблица 1 и таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход за 2013 г.:
На основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).

   Лицата, упражняващи свободна професия, са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 7 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 - 4 от КСО, в т.ч. лицата, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСРБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година и се внасят лично от лицата или чрез осигурителни каси до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат (чл. 6, ал. 7 и чл. 7, ал. 4 от КСО).
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя по реда на чл. 6, ал. 8 (в редакцията преди посл. изм., ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2016 г.) от КСО - за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.
Осигурителни вноски не се внасят от самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство за времето, през което са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение. Минималният размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не упражняват трудова дейност през целия месец, се определя пропорционално на работните дни от месеца за периода, през който е упражнявана дейността (чл. 3, ал. 3 и чл. 4, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ).

   При определяне на годишния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, регистрирани като упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност; на които облагаемият доход се определя по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ, се взема предвид облагаемият доход по чл. 29 от ЗДДФЛ, получен от упражняване на трудовата дейност (чл. 3, ал. 3, т. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).
Лицата, родени след 31.12.1959 г., които се осигуряват във фонд “Пенсии” на държавното обществено осигуряване, подлежат на задължително осигуряване и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО).
Здравното осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, включително упражняващите свободна професия, се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Те внасят авансово здравноосигурителни вноски върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюно­производители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване; регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност; вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
За лицата във временна неработо­способност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда и отпуск при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 4 от Кодекса на труда се внася здравноосигурителна вноска за сметка на работодателя, равна на дължимата от него част от вноската, върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО).
Самоосигуряващите се лица определят годишния си осигурителен доход по описания по-горе ред на чл. 6, ал. 8 от КСО като пренасят облагаемите доходи, декларирани в съответните приложения на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ в Справката за окончателния размер на осигурителния доход (Образец 2004) към декларацията. При вписване на данните в таблици 1 и 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход те следва да спазват указанията за попълването им, които са съобразени с разпоредбите на осигурителното законодателство.
Съгласно т. 8 от Указанията за попълване на таблица 1 и таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход за 2013 г. годишният осигурителен доход, върху който се довнасят осигурителни вноски, се изчислява като разлика от сумите от ред 13 на колона 7 и ред 13 на колона 6 и се попълва в т. 1 под таблица 1, съответно под таблица 2. Когато разликата е положителна, върху нея се довнасят осигурителни вноски, а ако е отрицателна - надвнесените осигурителни вноски се прихващат и/или възстановяват по реда на ДОПК, освен когато осигурителният доход по колони от 5.1. до 5.5. е по-малък от минималния осигурителен доход по КСО. Осигурителна вноска не се довнася в случай, че сумите на ред 13 в колони 6 и 7 са равни.
От изложеното следва, че когато средномесечният осигурителен доход на самоосигуряващото се лице, определен на база доходите, декларирани в съответните приложения на ГДД, е под минималния осигурителен доход, окончателният размер на месечния му осигурителен доход ще бъде равен на минималния. годишен осигурителен доход, който остава в минимален размер и когато лицето не е подало годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, тъй като не е получило облагаеми доходи от трудова дейност по чл. 4 от КСО, които да подлежат на годишно изравняване съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО.
Предвид цитираните разпоредби, след като в качеството ви на лице, упражняващо свободна професия, имате отработен само един ден през 2013 г., и за този ден не сте получили доход, вие нямате задължението да подавате ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2013 г. и да попълвате справката за окончателния размер на осигурителния доход за 2013 г., която е неразделна част от данъчната декларация. Следва да имате предвид, че упражняването на трудова дейност от лицата по чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административното производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

   По отношение възможността за подаване на нулева данъчна декларация за 2013 г. (без деклариран доход) с приложена към нея справка за окончателния размер на осигурителния доход, която да ви послужи за заверяване на осигурителния стаж за тази година, ви обръщаме внимание на разпоредбата на чл. 99, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), според която приемането на декларация може да бъде отказано само ако не е подписана или не е подадена от упълномощено лице или не съдържа данните за идентификация по чл. 81, ал. 1, т. 2 и 3 от същия кодекс. Следва да отбележим обаче, че процедурните действия на органите по приходите, са извън определената компетентност на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“.
В заключение ви уведомяваме, че издаването и заверяването на осигурителни книжки на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, в които се вписват осигурителният стаж, осигурителният доход и направените осигурителни вноски, се извършва от териториалните поделения на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), поради което Националната агенция за приходите (НАП) не е компетентна да дава становища, свързани със заверяването на осигурителния стаж в осигурителните книжки на посочените лица. Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 1 от КСО осигурените лица могат да подават жалби пред ръководителя на ТП на НОИ срещу откази за заверяване на осигурителен стаж и доход в осигурителни книжки от органите на осигурителния институт.

   Директор на Дирекция „ОУИ” – Пловдив: (п)
(не се чете)



Статия със свободен достъп