Български законник Седмичен законник Главен счетоводител Експертис Счетоводен семинар Данъчните промени Настолник на счетоводителя Трудово право
Български законник Седмичен законник Главен счетоводител Експертис Счетоводен семинар Данъчните промени Настолник на счетоводителя Трудово право
начало > в. Главен счетоводител > 2015 > бр. 16, 16 - 31 август 2015 г. > № 26-Х-1 от 17.02.2015 г. ОТНОСНО: ...
в. Главен счетоводител
бр. 16, 16 - 31 август 2015 г.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 26-Х-1 от 17.02.2015 г. ОТНОСНО: Прилагане на чл. 46 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   В Централно управление на Националната агенция за приходите е постъпило ваше писмо, в което е описана следната фактическа обстановка:
„Холдинг ……….“ ЕАД (Х……) има задължения към ДП „…..“ (Н…). Задълженията са станали изискуеми в 2010 г. и са с тригодишен давностен срок по смисъла на чл. 111 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). През 2012 г. между двете дружества има подписано споразумение, с което Х… (длъжник) признава вземането на Н… (кредитор). На основание чл. 116, б. „а“ и чл. 117 от ЗЗД с признаване на вземането от страна на длъжника давността се прекъсва и започва да тече нова давност.
Задълженията са налични в счетоводните книги и счетоводния баланс на дружеството.
При формиране на данъчния финансов резултат за 2013 г. Х…. не е извършило преобразуване по реда на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, тъй като задълженията не са погасени по давност и не са изтекли 5 години от момента, в който същите са станали изискуеми.
Със Закон за изменение и допълнение на ЗКПО (ДВ, бр. 100/2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО е изменена. Съгласно новата редакция на нормата, при изтичане на третата година от изискуемостта на задължения с тригодишен давностен срок, длъжникът е задължен да преобразува счетоводния си финансов резултат за данъчни цели.

   Третата година в описаната фактическа обстановка е изтекла през 2013 г., т.е. преди влизане в сила на промяната на чл. 46 от ЗКПО. Със ЗИД на ЗКПО за 2014 г. не са приети преходни разпоредби в разглежданата област.
Към настоящия момент задължението на Х… към Н… не е погасено.
Въпросите, които поставяте с оглед изложената фактическа обстановка, са следните:
1. Налице ли е за Х…. задължение да преобразува счетоводния си финансов резултат за данъчни цели с посочените задължения към Н….?
2. В случай, че такова задължение е налице, в коя данъчна година Х.... следва да преобразува счетоводния си финансов резултат за данъчни цели с посочените задължения към Н…..?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), изразявам следното становище по поставените от вас въпроси:
Безспорно една от целите на данъчното преобразуване, предвидено в чл. 46 от ЗКПО (особено след 01.01.2014 г.), е да се регламентира по еднозначен и еднакъв за всички данъчно задължени лица начин момента, в който със сумата на неплатените задължения следва да се преобразува (увеличи) счетоводният финансов резултат. Липсата на преходна разпоредба в ЗИД на ЗКПО за 2014 г. обаче води до невъзможност за цялостно постигане на тази цел.
От анализа на разпоредбите на ЗКПО става ясно, че направените изменения в чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО не регламентират данъчното третиране при условията на описаната от вас фактическа обстановка. С оглед на това отговорът на вашите въпроси следва да намери опора в тези постановки на закона, които максимално се доближават до целта и смисъла на регулацията на неплатените задължения, извършвана по реда на чл. 46 от ЗКПО.
От разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО е видно, че тя предвижда увеличение на счетоводния финансов резултат със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице в годината на изтичане на три години за задълженията с тригодишен давностен срок или на пет години за задълженията с петгодишен давностен срок от момента, в който задължението е станало изискуемо. За сравнение, редакцията на чл. 46, ал.1, т. 1 от ЗКПО до 31.12.2013 г. предвиждаше увеличението на счетоводния финансов резултат да се извършва в годината на изтичане на давностния срок на задължението, но не повече от пет години от момента, в който то е станало изискуемо.
В конкретния случай се касае за задължения с тригодишна давност, но предвид прекъсването на давността, през 2013 г. техният давностен срок не е изтекъл, макар че са изтекли три години от момента, в който са станали изискуеми. Следователно през 2013 г. не е било налице основание за извършване на увеличение на счетоводния финансов резултат с тези непогосени задължения.

   През 2014 г. отново липсва основание за извършване на данъчно преобразуване по реда на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО с оглед на това, че в тази година не са налице предпоставките за преобразуване, изисквани от посочената разпоредба, защото са изтекли повече от три години от момента на настъпване на изискуемостта на задълженията, а преходна разпоредба за тези случаи не е предвидена.
Както вече беше посочено по-горе, при сегашната нормативна уредба увеличението по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО се извършва в годината на изтичане на три години за задълженията с тригодишен давностен срок или на 5 години за задълженията с петгодишен давностен срок от момента, в който задължението е станало изискуемо. Видно от разпоредбата, същата урежда начина на третирането за данъчни цели на непогасеното задължение, а именно посочването му в увеличение на счетоводния финансов резултат след определен период от време. Поради това считам, че разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО е материалноправна, тъй като с нея се регламентира едно задължение на данъчния субект относно начина на определяне на данъчния финансов резултат.
Материалноправните норми следва да се прилагат към момента на възникване на предвидените в съответните норми обществени отношения, които се регулират от тях. В конкретния случай, тъй като с нормата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗКПО се урежда задължението на субекта да третира по определен начин за данъчни цели конкретно свое частно-правно задължение, поради което като материално-правна норма се прилага редакцията на чл. 46, ал. 1, т. 1 към момента на възникване на правоотношението, т.е. пораждане на задължението.
Следователно, в описания от вас случай увеличението на счетоводния финансов резултат следва да се извърши при изтичане на давностния срок на задължението, но не повече от пет години от момента, в който то е станало изискуемо. Доколкото давностният срок не е изтекъл поради прекъсването му през 2012 г., увеличението на счетоводния финансов резултат следва да се извърши в годината, в която изтекат пет години от момента, в който задължението е станало изискуемо, т.е. през 2015 г.
Следва да се посочи, че спирания и прекъсвания на давността след изменението на ЗКПО, влязло в сила от 01.01.2014 г., не се вземат предвид за целите на данъчното третиране на неплатените задължения по реда на чл. 46 от същия закон.

   Зам. изпълнителен директор на НАП: (п)
(Галя Димитрова)



Статия със свободен достъп