РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 20-19-49 от 08.09.2015 г. Относно: приложение на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция «ОДОП» - е изложена следната фактическа обстановка:
Едноличен търговец осъществява стопанската си дейност в с. …, Област …, където стопанисва питейно заведение. Селото е разположено на 1505 м надморска височина и в него редовно живеят около 100 човека. Същото е разположено във високопланинско и труднодостъпно място, особено през зимния сезон, когато пътищата не се поддържат и опесъчават и няма достъп до селото със седмици. От с. .. до гр. .. пътува микробус три дни в седмицата, но само когато има хора, като през зимата има дни, през които същият не може да пътува, заради неразчистен път.
Уточнява се в Запитването, че в населеното място покритие има единствено мобилен оператор VIVACOM, като през голяма част от годината същото се губи, особено при лошо време. С оглед на това не може да се осъществи и дистанционна връзка на фискални устройства с НАП. Изпратено е Запитване до горепосочения мобилен оператор относно осигуряване на постоянно покритие в това населено място. В отговор на същото VIVACOM уведомява, че такова ще се осигури, когато се стопи снега, т.е. - през месец май или месец юни, т.к. ретранслатора на VIVACOM е разположен високо в планината и няма достъп до там, поради обилния снеговалеж, който на места достига до 2м.

   Поставени са следните въпроси:
1.Задължено ли е лицето да закупи и въведе в експлоатация ново фискално устройство или може да се ползва от разпоредбата на чл. 4, т. 9 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства?
2.Ако не е налице горното задължение, как следва да се документира плащането в брой при продажбите в хранителния магазин на клиенти, които не са фирми и не плащат по банков път?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси изразяваме следното становище:
По отношение на първия въпрос:
Съгласно чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства .
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. задължава всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/, освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Лицата, респективно дейностите, които са освободени от задължително регистриране на оборотите от продажби чрез фискално устройство, са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006г.
По силата на чл. 4, т. 9 от Наредба № Н-18/2006г. не е задължено да регистрира чрез ФУ продажбите си лице, което извършва продажби във или от търговски обекти, намирещи се в населени места с брой на лицата с постоянен адрес под 300 души и разположени във високопланински и труднодостъпни места, с изключение на курортите.
Понятията «високопланински» и «труднодостъпни» населени места, по смисъла на Наредба № Н-18/2006г., са дефинирани в § 1, т. 3 и т. 4 от Допълнителните разпоредби на тази наредба, както следва:
- «високопланински населени места» са населени места над 1000 метра надморска височина;
- «труднодостъпни населени места» са населени места с труднопроходими пътища и без регулярен транспорт.
Следователно, по аргумент на чл. 4, т. 9 от Наредба № Н-18/2006г., освободено от задължително регистриране на оборотите от продажби чрез ФУ е лице, което отговаря едновременно на следните условия:
1. извършва продажби във или от търговски обект, разположен над 1000 метра надморска височина;
2. търговският обект е разположен на място с труднопроходими пътища и без регулярен транспорт;
3. търговският обект се намира в населено място с брой на лицата с постоянен адрес под 300 души;
4. търговският обект не се намира на територията на курорт.
Дефиниция на «курорт» се съдържа в чл. 3, ал. 2 от Наредба № 14 от 3 август 1987г. за курортните ресурси, курортните местности и курортите, а именно: курорт е курортна местност, в която има и се използват курортни обекти и заведения.
Видно от изложената фактическа обстановка, по отношение на питейното заведение, стопанисвано от търговеца, са изпълнени гореизброените условия и не е налице задължение за регистриране и отчитане продажбите чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ.

   По отношение на втория въпрос:
При заплащане в брой от клиентите в питейното заведение, следва да се издава първичен документ в изпълнение на един от основните принципи на Закона за счетоводството, а именно принципа за документалната обоснованост, съгласно чл. 4, ал. 3 от същия закон.
Законодателят не поставя изискване за наименованието на първичния документ, който се издава за осъществена стопанска операция. Той може да се нарича фактура, протокол, разписка, сметка и др. подобни. За да е налице документална обоснованост на стопанската операция на основание чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството, първичния документ следва да съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя;
4. предмет и стойностно изражение на стопанската операция.

   Директор на Дирекция «ОУИ» Пловдив: (п) (не се чете)