РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 94-00-28 от 23.02.2016 г. Относно: ползване на данъчно облекчение по чл. 25, ал. 2 от ЗМДТ

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   Във връзка с постъпило повторно запитване в Дирекция ОДОП … вх. № …../15.02.2016 г., относно ползване на данъчно облекчение по чл. 25, ал. 2 от ЗМДТ, изразяваме следното становище:
При прилагането на разпоредбата на чл. 25 от ЗМДТ, следва да имате предвид, че данъчното облекчение по чл. 25, ал. 2 ЗМДТ може да се ползва само от данъчно задълженото лице. Данъчно задължени лица са собственикът, съответно ползвателят при учредено вещно право на ползване. Данъчното облекчение се ползва върху целия имот, когато лицето е собственик или ползвател еднолично на същия. При наличие на двама ползватели от значение е как е учредено същото. Ако в договора е посочено, че едно лице си запазва право на ползуване заедно и поотделно с друго лице, тогава се предлагат на всеки от тях две възможности за упражняване на правото-сам или заедно с другия носител на същото право и от момента, в който единият ползвател напусне имота, почине и пр., правото на ползуване на другия срещу носителя на голата собственост е в пълен обем.

   Дали г-жа Д…. ще ползва само върху ½ от имота облекчението или върху целия имот зависи от това дали при учредяването на право на ползване е посочено заедно и поотделно с друго лице, както е посочено по-горе.
За ползване на данъчното облекчение по чл. 25, ал. 2 ЗМДТ законът предвижда наличие на две кумулативно необходими предпоставки:
1. Имотът трябва да е основно жилище - по смисъла на Закона за местните данъци и такси в § 1, т. 2 от Допълнителната разпоредба „основно жилище“ е имотът, който служи за задоволяване на жилищните нужди на гражданина и членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината, т.е. най-малко шест месеца. Законово е определено и кои лица са членове на семейството - „семейство“ са съпрузите, както и ненавършилите пълнолетие техни деца, които не са в брак (§ 1, т.3 ДР ЗМДТ). Облекчението за основно жилище може да се ползва само за един имот.
2. Данъчно задължено следва да е лице с трайно намалена работоспособност от 50 до 100 на сто - за установяване степента на трайно намалена работоспособност се извършва медицинска експертиза по реда на Закона за здравето и Наредбата за медицинската експертиза (чл. 101 Закона за Здравето). Експертизата на трайно намалената работоспособност се осъществява от ТЕЛК или НЕЛК, които издават експертни решения във форма и със съдържание по образец, утвърден от министъра на здравеопазването.

   Предвид така изложеното, за г-жа Д….., която посочвате, че живее повече от 5 години в съответното жилище, същото ще е основно.
Лицето, желаещо да ползва данъчно облекчение, може към днешна дата да подаде декларация за промяна на обстоятелство.
В декларацията по чл. 14, ал. 3 от ЗМДТ, в т. 2 се посочва основанието, поради което се подава декларацията /придобиване на имот, промяна в декларирано обстоятелство и др./. Когато декларацията се подава на основание „промяна в обстоятелство“, се посочва датата на промяна на обстоятелство, имащо значение за определяне на данъка. Когато се декларира настъпило обстоятелство по чл. 25, ал. 2 ЗМДТ, облекчение са начислява от момента, посочен в декларацията и подкрепен като доказателство с решение на ТЕЛК или НЕЛК.
Принципно, данъчнозадълженото лице има право да претендира признаване на облекчението за изтекъл данъчен период. Моментът на подаване на декларацията е без значение. Той е свързан с административнонаказателна санкция, но не с признаване на правото на облекчение.
Облекчение за минало време може да се претендира за целия период от издаване на решението на ТЕЛК или НЕЛК до момента на подаване на декларацията. Независимо от срока, за който се претендира облекчение за минало време, то не може да бъде признато за период, по-голям от пет години от датата на предявяване на искането поради изтичане на погасителна давност. При подаване на декларация през януари 2016 г., срокът 5 години назад е до 2011 г. включително.

   След подаване на декларация за промяна на обстоятелство, същото ще важи и занапред до подаване на нова декларация за променено обстоятелство или до констатиране от органите на Дирекция МДТ други обстоятелства.
В административнонаказателните разпоредби в чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ е предвидено, че който не подаде декларация по чл. 14, не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба в размер от 10 до 400 лв., а юридическите лица и едноличните търговци - с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание.
В чл. 34, ал. 1 от ЗАНН е посочено, че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора „а“ и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ – две години.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от ЗМДТ, Изпълнителният директор на НАП издава методически указания по прилагането на този закон. Във връзка с конкретното попълване на декларацията по чл. 14, ал. 3 от ЗМДТ, може да се обърнете към служител от Дирекция МДТ към съответната община.
Прихващането и възстановяването на недължимо платени или събрани суми за данъци и такси се извършва по реда на чл. 128 и чл. 129 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс /ДОПК / .

   Лицето следва да подаде искане за възстановяване на недължими данъци, като посочи основанието за това и приложи доказателства за претендираните права. В случая ТЕЛК Решение и доказателства за собственост или вещно право на ползване - нотариален акт, акт за смърт на съпруга.
Съгласно чл. 129, ал. 2 след постъпване на искането може да се възложи проверка или ревизия и предвид разпоредбата на ал. 3 от ДОПК в срок от 30 дни се издава акт за прихващане и възстановяване на суми, освен ако не е възложена ревизия.
При проверката органът по приходи ще установи посочените от лицето факти и обстоятелства и налице ли е основание за направеното искане. При необходимост може да изиска допълнително обяснения или документи.
Следва да се има предвид, че при поискване на възстановяване на суми, прихващане се извършва срещу налични към момента изискуеми задължения, както и при условията на изречение второ на ал. 1 на чл. 128 от ДОПК.
Ако липсват такива, претендираните недължимо, неоснователно внесени или надвнесени данъци и такси се възстановяват.

   Директор на Дирекция ОУИ Пловдив: (п) (не се чете)