РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 26-680 от 08.09.2016 г. Относно: Зачитане за осигурителен стаж на периодите по чл. 9, ал. 2, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване

МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

   На основание чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 не е прекратена.
Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО „осигурено лице“ е физическо лице; което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от кодекса, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 (на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст; на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година; през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение).
Следователно възможността за зачитане за осигурителен стаж на периодите по чл. 9, ал. 2, т. 2 КСО е предвидена само в случай че непосредствено преди това лицето е било осигурено. Целта на тази разпоредба е да уреди правата на осигурените лица, които през време на съществуващо трудово правоотношение ползват съответния отпуск, включително и платен или неплатен отпуск за временна неработоспособност.
Видно от изложеното 6 писмото Ви, лицата, посочени в запитването, не са осигурени за общо заболяване и майчинство за дните, в които не са се явили на работа без основателна причина, поради което не попадат в обхвата на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 КСО и нямат право на парично обезщетение за временна неработоспособност.

   Министър на труда и социалната политика: (п) (не се чете)