начало > в. Главен счетоводител > 2017 > бр. 5, 1 - 15 март 2017 г. > № 1621-2 от 22.11.2016 г. Относно: ...
в. Главен счетоводител
бр. 5, 1 - 15 март 2017 г.


Статия със свободен достъп

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 1621-2 от 22.11.2016 г. Относно: Сключване на трудов договор за допълнителен труд при друг работодател

МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

   В отговор на Вашето запитване относно полагането на допълнителен труд при друг работодател, Министерство на труда и социалната политика изразява следното становище:
Съгласно чл. 111 от КТ работникът или служителят може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за него работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния му трудов договор по основното му трудово правоотношение.
Няма пречка работник или служител да сключи трудов договор за външно съвместителство по чл. 111 КТ, стига в индивидуалния му трудов договор по основното трудово правоотношение да не е уговорена изрична клауза, изключваща възможността за сключване на договор за допълнителен труд при друг работодател.

   Продължителността на работното време по трудов договор за допълнителен труд е регламентирана в чл. 113 КТ. Максималната продължителност на работното време по трудов договор за допълнителен труд заедно с продължителността на работното време по основното трудово правоотношение при подневно изчисляване не може да бъде повече от:
1. 40 часа седмично - за ненавършилите 18-годишна възраст работници и служители;
2. 48 часа седмично - за другите работници и служители.
При изричното им писмено съгласие работниците и служителите навършили 18-годишна възраст могат да работят и повече от 48 часа. Писменото съгласие на работника или служителя по чл. 111 КТ за работа повече от 48 часа седмично се дава на работодателя - страна по трудовия договор за допълнителен труд. В случай на дадено съгласие, продължителността на работното време се изчислява за период не по-дълъг от 4 месеца. Това означава, че изричното писмено съгласие, което работникът или служителят дава на работодателя по договор за допълнителен труд по чл. 111 КТ за работа повече от 48 часа седмично, е за период не по-дълъг от четири месеца.

   Следва да се има предвид, че във всички случаи на полагане на допълнителен труд общата продължителност на работното време по двата трудови договора (основен и допълнителен) не може да нарушава непрекъснатата минимална междудневна (12 часова) и седмична (48 часова) почивка, установена с КТ. Това означава, че когато един работник или служител работи по два трудови договора общата дневна продължителност на работното му време по тях не може да надвишава 12 часа.
При полагането на допълнителен труд следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 112, т. 1 КТ. Полагането на допълнителен труд от работници или служители, които работят при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, се забранява - за работа при същите или други специфични условия. Става въпрос за забрана за полагане на допълнителен труд при същите или други специфични условия, при които работникът или служителят работи по основния си трудов договор и за която работа той има право на намален работен ден съгласно Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време.
От гореизложеното следва, че работниците и служителите, за които е установено намалено работно време по съответния ред, не могат да полагат допълнителен труд при същите или други условия на видовете работи, определени в цитираната наредба. С оглед на това, не е допустимо да се сключва трудов договор за допълнителен труд за същата или друга работа или длъжност, за която е установено намалено работно време.

   Предвид посочените по-горе правила за полагане на допълнителен труд по трудов договор по чл. 111 КТ, с оглед на конкретно поставените въпроси изразяваме следното становище:
По въпрос № 1: На основание чл. 119 КТ е допустимо страните по трудовия договор да постигнат съгласие за изменение на трудовото правоотношение, включително относно клаузата, регламентираща забрана за полагане на допълнителен труд при друг работодател.
По въпроси № 2 и 3: В допълнителното споразумение по чл. 119 КТ може да се предвиди, че работниците и служителите могат да полагат допълнителен труд при друг работодател, но само за работа, която не се извършва при същите или други специфични условия, т.е. за която не се прилага забраната по чл. 112, т. 1 КТ.
По въпрос № 4: Забраната за полагане на допълнителен труд по чл. 112, т. 1 КТ е абсолютна. Когато полагането на допълнителен труд при друг работодател не е забранено, се прилагат правилата за продължителността на работното време по двете трудови правоотношения, посочени по-горе.
По въпрос № 5: Както беше посочено по-горе, забраната за полагане на допълнителен труд по чл. 112, т. 1 КТ е абсолютна и следователно сключването на втори трудов договор е допустимо само за работа, която не се извършва при същите или други специфични условия.
Трудовото законодателство регламентира изисквания за полагане на труд по трудово правоотношение. Така нареченият граждански договор не е предмет на трудово-правната уредба. Следва да се има предвид, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови отношения. Недопустимо е чрез сключване на граждански договор да се заобикалят разпоредбите на трудовото законодателство.
По въпрос № 6: В трудовото законодателство не е уредено изрично правото на работодателя по основното трудово правоотношение да изисква от работника или служителя посочената от Вас информация.

   Контролът за спазване на трудовото законодателство се осъществява от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, в чийто правомощия е да установява нарушенията, вкл. да изисква от работодателите да й предоставят информация за случаите, в които работниците и служителите са дали съгласие да работят повече от 48 часа седмично (чл. 113, ал. 8 КТ). Освен това, съгласно чл. 113, ал. 7 КТ работодателите имат задължение да водят документация за всеки работник или служител, който работи повече от 48 часа седмично. Документацията се държи на разположение на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, която от съображения, свързани с безопасността и/или ‘здравето на работниците и служителите, може да забранява или ограничава възможността за превишаване на седмичната продължителност на работното време.
Следва да се има предвид, че при постъпил сигнал за нарушения на трудовото законодателство, независимо дали сигналът е от работник или служител или от работодател, контролните органи имат право да осъществяват контрол за спазването му.

   Министър на труда и социалната политика: (п) (не се чете)

ГОДИШЕН СЧЕТОВОДЕН СЕМИНАР 20 декември 2017 г.