РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 1-ИТ-00-11 от 20.02.2017 г. Относно: Прилагането на Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Кодекса за социално осигуряване (КСО)

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   Във Ваше запитване, постъпило в дирекция ОДОП с вх. №….2017 г. сте изложили следната фактическа обстановка:
Лице което работи по трудов договор е спечелило конкурс с издадена от него книга. Поради големия интерес към авторската книга, лицето желае да финансира тираж и да продава собствената си книга в България и чужбина. Въпросът който поставяте е дължи ли лицето осигурителни вноски или следва само да обложи доходите от продажбата на книгата с данък след приспадане на 40% НПР по смисъла на чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДДФЛ?
Собственик и управител на ЕООД се осигурява като самоосигуряващо се лице през БУЛСТАТ-а на дружеството. Отделно от това извършва и експертизи към Окръжен съд и Окръжна прокуратура като издава сметки за възнаграждението си. В много случаи преводът на сумите по издадените сметки се получава с голямо закъснение. Въпросът който поставяте е кога следва това лице да декларира дохода си по чл. 55 и чл. 50 от ЗДДФЛ – на датата на издаване на сметката или когато сумата постъпва по банковата сметка на лицето?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното принципно становище:

   По първи въпрос:
По ЗДДФЛ
Съгласно чл. 29 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от стопанската дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон се определя, като придобитият доход се намалява с нормативно определени разходи за дейността. Законодателят е фиксирал различен размер на разходите, изхождайки от спецификите на съответната дейност.
Преценката за вида на дохода има определящо значение при формирането на облагаемия доход по чл. 29 от с. з. Тя има първостепенна важност и за коректното определяне на окончателния размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица, което е свързано с изчисляване на общата годишна данъчна основа.
Ако физическо лице упражнява свободна професия и е придобило доходи от авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, предвид специфичния характер на придобития доход, разходите за дейността с които се намалява придобития доход са указани в разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 2 , б. „б“ от ЗДДФЛ и са в размер на 40 на сто.
Във връзка с дефинирането на понятието „авторски и лицензионни възнаграждения“, законът препраща към Закона за корпоративното подоходно облагане (§1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ). По смисъла на §1, т. 8 от ДР на ЗКПО, „авторски и лицензионни възнаграждения“ са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване“.
Лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски (чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ).
Предвид нормата на чл. 43, ал. 3 от ЗДДФЛ размерът на дължимия данък се изчислява, като разликата определена по горепосочения начин се умножи по данъчна ставка 10 на сто.
В ал. 4 на чл. 43 от ЗДДФЛ е предвидено, че когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. Ал. 4 не се прилага, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода (чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ).
Съгласно чл. 43, ал. 6 от ЗДДФЛ когато платецът на дохода от стопанска дейност не е предприятие или самоосигуряващо се лице, както и когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода.
Когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, данъкът по чл. 43 се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода (чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ). На основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДФЛ не се внася авансов данък по чл. 43, ал. 6 от закона за доходи, придобити през четвърто тримесечие на данъчната година.
Нормата на чл. 65, ал. 12 от ЗДДФЛ определя, че данъкът, който предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи, са задължени да удържат по чл. 43, ал. 4, се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. За доходи, придобити през четвърто тримесечие на данъчната година, не се удържа и внася авансов данък, освен ако лицето, придобиващо дохода, писмено декларира пред платеца, че желае удържане на данъка.
На основание чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, платецът на доходи по чл. 29 издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 43 сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци. Служебните бележки по ал. 4 се издават при поискване от лицето, придобило дохода, а когато лицето не е поискало издаването им – в срок до 15 април на следващата година (чл. 45, ал. 8 от ЗДДФЛ). Служебните бележки, издадени от платеца на дохода се прилагат към годишната данъчна декларация от всяко физическо лице предвид изискванията на чл. 50, ал. 4 от ЗДДФЛ.
Когато физическото лице написало книгата е самоосигуряващо се лице по реда на КСО и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода с писмена декларация, платецът няма задължение да изготвя сметка за изплатени суми. В тези случаи физическото лице освен декларацията, че е самоосигуряващо се лице за придобитите доходи издава и документ, съдържащ реквизитите на чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч.) – чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ, местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. В съответствие с нормата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ на облагане по реда на същия закон подлежат доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Съответно местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 (чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ).
Необходимо е също така да имате предвид, че съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Следователно, при условие че са изплатени доходи от чужбина върху които е удържан данък съгласно законодателството на страна, с която Република България има сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), относно реда за облагане на такива доходи намират приложение разпоредбите на съответната СИДДО.
Извън случаите по чл. 75 при определянето на данъка върху дохода местните физически лица ползват данъчен кредит за идентични или подобни чуждестранни данъци, наложени в чужбина от съответните компетентни органи.

   По КСО
На основание чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени, и други доходи от трудова дейност.
При определянето на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски, се включват всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от извършена трудова дейност по смисъла на чл. 4 от КСО.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за авторското права и сродните му права (ЗАПСП) обект на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. Авторът (творецът) може да получи възнаграждение както по отношение на първоначалното създаване на дадено произведение, обект на правна закрила по ЗАПСП, така и впоследствие, когато преотстъпва правата си по използване върху този проект на трети лица. В този смисъл възнагражденията, получени срещу отстъпено право на използване на произведенията, обекти на правна закрила по ЗАПСП, не представляват доход от трудова дейност и върху тях не се дължат задължителни осигурителни вноски.
Основание за внасяне на осигурителни вноски възниква, когато авторът получава възнаграждение за изработване на самото произведение (доход от трудова дейност).
Следователно, възнаграждението, което авторът получава срещу отстъпването на правото му да бъде използвано произведението му, не представлява доход от трудова дейност и не следва да се включва в осигурителния доход, върху който се правят осигурителни вноски, т.е. не се дължат осигурителни вноски върху дохода от продажбата на художествени произведения от техните автори.

   По втори въпрос:
Лица, упражняващи свободна професия по смисъла на §1, т. 29 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите: адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
Следователно, ако отговаряте на всички условия, изброени в цитираната разпоредба, следва да се считате за лице, упражняващо свободна професия по смисъла на данъчния закон.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, доходът се смята за придобит на датата на:
1. плащането – при плащане в брой;
2. заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека – при безналично плащане;
3. получаването на престацията – за непаричен доход.
Освен това, ал. 3 от същия член на закона посочва, че доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца плащането или престацията са получени от трето лице, като за определяне на датата на придобиване се прилагат ал. 1 и 2.
По силата на чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ, лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29 от с.з., дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.
Следователно, при определяне на облагаемия доход следва да вземете предвид само придобитият по смисъла на чл. 11 от ЗДДФЛ през тримесечието, респективно през годината доход.
На основание чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, данъкът по чл. 43 се внася от лицето придобило дохода, в срок да края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. Декларарацията по чл. 55 от ЗДДФЛ следва да се подаде също в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода (чл. 55, ал. 2 и чл. 56 от ЗДДФЛ).
Съответно, в чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ е посочено, че местните физически лица подават годишна данъчна декларация (ГДД) по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от закона.

   Директор на Дирекция „ОУИ“
Бургас: (п) (не се чете)