РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 96-00-91от 10.04.2017 г. Относно: Право на данъчен кредит за разходите за гориво и консумативи при експлоатация и поддръжка на лек автомобил

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   Съгласно изложената фактическа обстановка в запитването, представляваното от Вас дружество има за основна дейност търговия с козметични продукти. Закупили сте от частно лице лек автомобил марка „Рено“, модел „Канго“ за нуждите на разносната търговия с козметични продукти, тъй като продуктите са леки и малки по обем.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Имате ли право на данъчен кредит за разхода за гориво и консумативи на закупения от Вас автомобил?

   Съгласно разпоредбите на чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил и стоките и услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали. Изключенията от това правило са регламентирани с ал. 2 на същата законова разпоредба, като според текста й алинея 1, т.4 и 5 не се прилагат, когато:
-превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба, или стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства;
-превозните средства по ал. 1, т. 4 са предназначени единствено за препродажба;
-стоките или услугите са предназначени единствено за препродажба, включително след преработка;
-превозните средства по ал. 1, т. 4 и стоките или услугите по ал. 1, т. 5 се използват за дейности, различни от посочените по-горе, в случаите, когато една или повече от изброените по-горе дейности са основна дейност за лицето. В тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит е налице от началото на месеца, следващ месеца, за който е изпълнено изискването за основна дейност. „Основна дейност“ по смисъла на Параграф 1, т. 18а от ДР на ЗДДС е дейността на регистрираното лице, когато общата стойност на извършените от лицето доставки по една или повече от изброените по-горе дейности представлява повече от 50 на сто от общата стойност на всички изпълнени от лицето доставки през последните 12 месеца преди текущия, независимо дали са изтекли 12 месеца от регистрацията по същия закон.

   Предвид цитираните по-горе разпоредби на материалния закон, за начислен данък върху добавената стойност за придобит или внесен лек автомобил по смисъла на Параграф Първи, т. 18 от ДР на ЗДДС, както и за стоките или услугите – предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на леките автомобили, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали, в общия случай правото на приспадане на данъчен кредит няма да е налице.
Следва да имате предвид, че в случаите, когато се установи, че автомобилът не попада в обхвата на дефиницията по Параграф Първи, т. 18 от ДР на ЗДДС за „лек автомобил“, за начисления данък върху добавената стойност за стоките и услугите, свързани с поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на автомобил, в т.ч. за закупеното гориво и консумативи за същия, по аргумент на противното на чл. 70, ал.1, т.4 и 5 от ЗДДС, ще е налице право на приспадане на данъчен кредит. В тези случаи, обаче, следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗДДС, съгласно която при използване на вещта (съответния автомобил) за цели, различни от независимата икономическа дейност на лицето или за лични нужди, е налице безвъзмездна, приравнена на възмездна доставка на услуга по предоставяне на ползването на автомобила. Тъй като при употребата на автомобил това е много често срещана хипотеза, в тази връзка и за целите на начисляване на дължимия данък следва да се анализира наличието на пътни листове, разходо-оправдателни документи за използвано гориво, товарителници и други с цел да се установи реалното ползване на автомобила.

   По ЗКПО:
Данъчното третиране на разходите свързани с използването на собствено превозно средство на дружеството се подчинява на основните изисквания за документална обоснованост на разходите и тяхната свързаност с предмета на дейност.
Когато с превозното средство се извършва само стопанска дейност разходите свързани с използването му следва да са данъчно признати за дейността при условие, че е налице документалната обоснованост, определена с чл.10 от Закона за корпоративното подоходно облагане /първични счетоводни документи, фискални/системни бонове, пътен лист/пътна книжка/.

   Директор на Дирекция “ОУИ“ Пловдив:
(п) (не се чете)