начало > в. Главен счетоводител > 2017 > бр. 19, 1 - 15 октомври 2017 г. > № М-24-36-6 от 26.05.2017 г. Относн...
в. Главен счетоводител
бр. 19, 1 - 15 октомври 2017 г.


Статия със свободен достъп

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ М-24-36-6 от 26.05.2017 г. Относно: Прилагане на разпоредбите на данъчното и осигурително законодателство във връзка с командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   По повод Ваше писмено запитване до Дирекция ОДОП ……, препратено по компетентност и постъпило в Централно управление на НАП с вх. № М-24-36-6 от 31.01.2017 г., изразявам следното становище:
В запитването сте посочили, че Вашата дейност е извършване на кораборемонтни услуги, за което назначавате лица на длъжности: корабен бояджия; заварчик; корпусник и монтьор – корабно оборудване. Във връзка с Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (Наредбата) са поставени следните въпроси, свързани с прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и осигурителното законодателство:
1. Как се третира след 06.01.2017 г. от гледна точка на данъчното и осигурителното законодателство решението на работодателя да изплати дневни пари на командированото лице, независимо че няма задължение да го направи? Така изплатените дневни пари следва ли да се признаят за разход на предприятието?
2. Какво е данъчното и осигурителното третиране на договорените между работодателя и командированото лице квартирни пари с допълнително споразумение съгласно изискванията на чл. 2, ал. 1 от Наредбата и следва ли да бъде представен разходооправдателен документ за извършения разход?

   Предвид поставените въпроси и относимата нормативна уредба изразявам следното становище:
На основание чл. 24, ал. 2, т. 5 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на:
а) пътните и квартирни пари, доказани документално по реда на действащото законодателство;
б) дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт.

   В сила от 30.12.2016 г. командироването и изпращането на работници и служители в рамките на предоставянето на услуги е регламентирано в чл. 121а от Кодекса на труда (КТ). По смисъла на чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ командироване на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария:
а) за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите;
б) в предприятие от същата група предприятия.
Съгласно чл. 121а, ал. 2, т. 1 от КТ изпращане на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато регистрирано по българското законодателство предприятие, което осигурява временна работа, изпраща работник или служител в предприятие ползвател на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
Съгласно чл. 121а, ал. 8 от КТ условията и редът за командироване и изпращане се определят с наредба на Министерския съвет. В тази връзка с ПМС № 382 от 29.12.2016 г. е приета Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (обн. ДВ, бр. 2 от 6 януари 2017 г.). На основание чл. 2 от тази наредба при командироване на работници и служители в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ работодателят и работникът или служителят уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването. По силата на чл. 3 от Наредбата при изпращане на работници или служители в случаите по чл. 121а, ал. 2, т. 1 от КТ предприятието, което осигурява временна работа, и работникът или служителят уговарят в трудовия договор по чл. 107р, ал. 1 от КТ условията на работа за работника или служителя в предприятието ползвател.

   В чл. 5 на същата наредба изрично е регламентирана възможността в споразумението страните да договарят и плащането на квартирни пари. Освен това страните по трудовото правоотношение могат да договарят и други финансови условия на командироването съгласно чл. 2, ал. 2, т. 7 от Наредбата, а при изпращане – по чл. 3, ал. 2, т. 5 от Наредбата. По този начин те имат възможност да договарят допълнителни трудови възнаграждения за командироването или изпращането на работника или служителя, които включват пари за изхранване, бонуси за командироване и други. Тези допълнителни средства обаче не могат да бъдат квалифицирани като „дневни командировъчни пари“ по смисъла на трудовото законодателство. Следва да имате предвид, че в този смисъл е изразено становище от Министъра на труда и социалната политика в писмо изх. № 0413-244/21.04.2017 г.
Предвид изложените аргументи считам, че разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 5 от ЗДДФЛ може да бъде приложена единствено по отношение на договорените за сметка на работодателя квартирни пари, ако същите са документално доказани по реда на действащото законодателство. Освен това върху квартирните пари не се дължат осигурителни вноски и това изрично е определено в чл. 1, ал. 8, т. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски.
Допълнително договорените средства по Наредбата за покриване на дневни разноски не представляват „дневни командировъчни пари“ и съответно не попадат в обхвата на чл. 24, ал. 2, т. 5 от ЗДДФЛ.
От гледна точка на осигурителното законодателство въпросните средства представляват доходи от трудова дейност по смисъла на чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (част от брутното трудово възнаграждение) и при липса на законово установен праг, под който не се внасят осигурителни вноски (двукратния размер, определен в нормативен акт), считам, че се дължат вноски за социално и здравно осигуряване върху техния пълен размер, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за осигурените лица.

   За целите на корпоративното подоходно облагане следва да имате предвид, че разходите за командировки, извършени от лицата, които формират данъчна основа по реда на част втора от ЗКПО, се третират като разходи за пътуване и престой на физически лица.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО счетоводните разходи за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице, се признават за данъчни цели, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице.
Освен изискванията, регламентирани в чл. 33 от ЗКПО, следва да е спазена и общата принципна разпоредба на чл. 10 от ЗКПО, т.е. счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Признаването на разходите за данъчни цели е в зависимост от наличието на легитимни разходооправдателни документи. За доказване на фактическото извършване на разходите и връзката им с дейността на предприятието могат да послужат документи, с които се определя обектът и целта на пътуването, сключените търговски договори, отчет за пътуването, както и фактури или други документи от хотела, мястото за нощувка и др.

   Зам. изпълнителен директор на НАП: (Ал. Георгиев)

ГОДИШЕН СЧЕТОВОДЕН СЕМИНАР 20 декември 2017 г.