начало > в. Главен счетоводител > 2018 > бр. 13, 1 - 15 юли 2018 г. > № 94-Т-190 от 06.02.2018 г. Относно...
в. Главен счетоводител
бр. 13, 1 - 15 юли 2018 г.


Статия със свободен достъп

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 94-Т-190 от 06.02.2018 г. Относно: прилагане разпоредбите на данъчното и осигурителното законодателство

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   В Централно управление на Националната агенция за приходите с вх. №94-Т-190 от 2017 г. е постъпило Ваше запитване за изразяване на становище по компетентност.
В запитването е посочено, че от две години живеете, работите и се осигурявате във Великобритания. Преди заминаването Ви сте била самоосигуряващо се лице– застрахователен агент по сключен граждански договор с ДЗИ – до края на 2015 г. и сключена една полица през април 2016 г. Макар този договор към настоящия момент да не е действащ, получавате процент за старите действащи полици. Получаваните суми варират в порядъка между 25-45 лв. на месец, но без съответни гаранции за следващи постъпления, тъй като застрахованият би могъл по всяко време да предпочете друга застрахователна компания.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли да декларирате тези суми в годишната данъчна декларация за 2017 г. и дължите ли данък върху тези суми?
2. Следва ли да възобновите дейността като самоосигуряващо се лице, предвид постъпилите суми по банковата Ви сметка през 2016 и 2017 г., и дължат ли се осигурителни вноски, при условие че доходът се отнася за положен труд за минало време?

   Предвид така изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
І. По отношение на данъчното облагане:
На основание чл. 12, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Облагането на доходите на физическите лица, според ЗДДФЛ до голяма степен зависи от обстоятелството дали лицето се счита за местно или за чуждестранно. На основание чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
1. което има постоянен адрес в България, или
2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си. Не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
В запитването не е описана достатъчна информация относно престоя Ви във Великобритания и не може еднозначно да бъде определено дали сте местно лице на България или не. Следва да имате предвид обаче, че местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ).

   На основание чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с 25 на сто разходи за дейността за доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 и т. 2 от същия закон доходът се смята за придобит на датата на плащането – при плащане в брой или на датата на заверяване на сметката на получателя на дохода – при безналично плащане. Следователно доходите, които получавате във връзка със сключените от Вас граждански договори, ще подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, като облагаемият доход ще се формира по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ.
На основание чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, както от източници в България, така и от чужбина. Чуждестранните физически лица декларират придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа само от източници в България.
Следва да имате предвид, че на основание чл. 75 от ЗДДФЛ когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.

   ІІ. По отношение на задължителното осигуряване:
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО) се дължат върху доходите от трудова дейност. Съгласно чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.
На основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт (за фонд „Пенсии“). По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Същите са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО.
Осигурителните вноски са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово през календарната година върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (чл. 6, ал. 8 от КСО).

   Съгласно чл. 6, ал. 9 от КСО окончателният размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство“ за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд, в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.

   Съгласно чл. 3, ал. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ) самоосигуряващо се лице, което с данъчна декларация за предходната година декларира доходи, получени за извършена трудова дейност през минали години или има определен по-висок или по-нисък облагаем доход с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК, формира с коригиращата справка по чл. 6, ал. 9 от КСО нов размер на окончателния осигурителен доход за съответната минала година. Окончателният размер на месечния осигурителен доход, върху който се дължат задължителни осигурителни вноски, се определя въз основа на данните, декларирани в Таблица 1 и Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход към данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
В чл. 2, ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) е указано, че самоосигуряващите се лица подават коригиращата справка за определяне на окончателния размер на осигурителния доход в срока за подаване на данъчната декларация за предходната година.

   Когато с годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ самоосигуряващото се лице декларира доход за повече от една минали години, за всяка една от тези години се попълва съответният образец на Справка за окончателния размер на осигурителния доход, като броят на коригиращите справки съвпада с броя на миналите години, за които са декларирани доходи. Коригиращата справка следва да включва, освен декларираните вече данни за осигурителния доход за предходната година или друга минала година, и придобития доход, получен и деклариран за годината, за която се подава декларацията, но отнасящ се за извършена трудова дейност през предходна година. Така формираният окончателен месечен осигурителен доход не трябва да надвишава максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната минала година.
Дължимите осигурителни вноски за довнасяне за държавното обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване в Универсален пенсионен фонд и за здравно осигуряване за съответните минали години се внасят в срока за подаване на данъчната декларация.

   Зам. изпълнителен директор на НАП: (Ал. Георгиев)