Български законник Седмичен законник Главен счетоводител Експертис Семинар 2024 Настолник… 2024 Трудово право 2024 1000 въпроса… 2024
начало > в. Главен счетоводител > 2018 > бр. 16, 16 - 31 август 2018 г. > № 96-00-45 от 08.03.2018 г. Относно...
в. Главен счетоводител
бр. 16, 16 - 31 август 2018 г.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 96-00-45 от 08.03.2018 г. Относно: Прилагане на ЗДДС и ЗДДФЛ.

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

   В Дирекция ОДОП ….. постъпи писмено запитване с вх. № ………… от 22.02.2018 г. относно прилагане на ЗДДС и ЗДДФЛ.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Физическо лице ще закупува недвижим имот с жилищен кредит. Недвижимият имот ще се използва за отдаване под наем за нощувки и приходите ще се облагат чрез ЕТ.
Зададени са следните въпроси:
1. Може ли ЕТ да ползва данъчен кредит по реда на ЗДДС ако се регистрира ЕТ и недвижимият имот, закупен от физическото лице се прехвърли с протокол в ЕТ?
2. Дължи ли се данък при евентуална продажба на имота след време или същият може да се отпише с протокол?

   В отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
По прилагането на ЗДДС:
Първи въпрос: При регистриране на търговско предприятие на едноличен търговец не възниква нов правен субект, различен от физическото лице. Едноличният търговец няма собствена правосубектност. Поради тази причина, вещи – движими и недвижими, принадлежащи на физическото лице, не могат да се прехвърлят на предприятието на едноличния търговец с правна сделка /никой не може да договаря сам със себе си/.
Според регламентираните в чл. 69 от ЗДДС общи условия за приспадане на данъчен кредит, регистрирано по ЗДДС лице има право да приспадне начисления му данък за получени стоки и/или услуги, когато използва тези стоки и услуги за извършване на облагаеми доставки. Предвид ал. 1, т. 1 от разпоредбата, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Необходимо условие е стоките или услугите да се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки.
За да възникне право на приспадане на данъчен кредит, трябва да е налице пряка връзка между получените от лицето доставки и използването им за извършваните от него такива, за които начислява данък.
В този смисъл, на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, при отсъствие на ограниченията на чл. 70 и при условията на чл. 71 от същия закон, право на приспадане на данъчен кредит ще е налице по отношение на свързаните с придобиването стоки и услуги, при условие, че с тях ЕТ извършва облагаеми доставки.
Втори въпрос: По отношение на ЗДДС, следва да имате предвид, че характерът на конкретната доставка – продажба на сграда, се определя съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС и чл. 12, ал. 1 от ЗДДС.
Когато предмет на доставката е сграда, която не е нова, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС. Освободена доставка е доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях.
Независимо от горния текст, съгласно чл. 45, ал. 7 от ЗДДС, в случаите на доставка по ал. 3, доставчикът може да избере тя да бъде облагаема.
Ако сградата е нова, при продажба ще са приложими общите разпоредби на ЗДДС и следва да се начисли ДДС.
При условие, че извършите освободена доставка с имота или настъпи изменение в използването на същия, следва да извършите корекция по реда на чл. 79 от ЗДДС в първата хипотеза или чл. 79а от ЗДДС при втората такава.

   По прилагането на ЗДДФЛ:
В запитването е поставен въпрос, касаещ чл. 27 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Тази данъчна норма е приложима само за движими и недвижими вещи, които са придобити от физическо лице. Тези вещи впоследствие могат да бъдат включени в имуществото на предприятието на едноличения търговец, когато не са в режим на съсобственост или са част от съпружеска имуществена общност (чл. 27, ал. 1 от ЗДДФЛ). Предвиждането на такава възможност чрез специална норма в закона е, че Търговският закон не допуска раздвояване на физическото лице в качеството му на такова и в качеството му на търговец. На основание тази норма се създава възможност без да се извършват правни сделки, предприятието да включи в активите си вещи, който са му необходими за дейността.
На основание чл. 27, ал. 3 от ЗДДФЛ в случаите на включване на имуществото в предприятието на едноличния търговец, се съставя протокол, в който се посочва вида на вещта и документално доказаната цена на придобиване.
Тъй като облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец съгласно чл. 26 от ЗДДФЛ се формира по реда на Закона за корпоративното подоходна облагане (ЗКПО), протоколът за въвеждането в активите на предприятието, който изпълнява ролята на първичен счетоводен документ, следва да отговаря на изискванията за документална обоснованост по смисъла на чл. 10 от ЗКПО и чл. 6 от Закона за счетоводството (ЗСч).
Придобитото по този начин имущество се завежда в активите на предприятието на едноличния търговец и участва в предмета на дейност.
Когато физическото лице впоследствие реши да изключи актива от имуществото на търговеца, се приема че физическото лице - собственик на едноличния търговец, извършва с него продажба по пазарни цени. За едноличния търговец се формира облагаем доход, който се определя като разлика между пазарната цена и данъчната стойност – за данъчни амортизируеми активи по ЗКПО.

   Директор на Дирекция „ОУИ“ Пловдив: (п) (не се чете)



Статия със свободен достъп